Зловещо: Художничка рисува как изглежда гладът

„По-страшнен от войната е гладът, а по-страшна от глада е липсата на обич“, изпраща послание за мир художничката метамодернистка Йона Тукусер, която от една година, от началото на войната на Русия срещу Украйна, живее в България. За нейното зловещо изкуство разказва "Труд". 

През есента на 2022 г. тя подреди потресаващата изложба „Глад“ в Националната галерия „Квадрат 500“ в София, а на 27 януари т. г. беше премиерата на 20-минутния й документален филм „Антропофаг“ в канала на стрийминг платформата за късо кино NoBlink. В него живи свидетели от Бесарабия разказват за случаи на човекоядство по време на големия глад в Украйна през 1946-1947 г.

Йона Тукусер е потомка на българи от с. Главан, близо до Гълъбово, преселили се през 1832 г. в Одеска област и създали село със същото име. Тя е украинка по паспорт, българка по произход и гражданка на света, която от години пътува между мегаполиси като Ню Йорк, Лондон и Рим. 

В момента Йона живее в София. От „Ню Бояна Филм“ са й предоставили безплатно ателие, за което е много благодарна, защото може да продължи работата си, след като всичките й бои и материали са останали в селото й в Украйна. Столицата ни тя познава отлично, защото е завършила магистратура по живопис в Националната художествена академия през 2010 г. при проф. Теофан Сокеров. Говори хубав български, което й помага да осъществи най-големия си проект – да проучи в държавните архиви на няколко страни, включително нашата, документи за геноцида, упражнен върху бесарабските българи след Втората световна война. 

През 1946-1947 г. сталинската власт ликвидира чрез глад между 300 хиляди и 1 милион души, от които 100 хиляди са жители на Южна Бесарабия. Като се съберат жертвите и от предишните два сталински гладомора (1921-1923 г. и 1932-1933 г., в Таврия), се оказва, че съветската власт погубва над 130 хиляди етнически българи, което е една трета от общия им брой.

Затова Йона недоумява защо българският парламент прие на 1 февруари т. г. решение, с което обяви само гладомора в Украйна през 1932-1933 г. за геноцид. Подобно изтребление чрез глад се е случвало на три пъти в бившия СССР, но все още има хора, които не искат да признаят това. Особено тежко е положението през декември 1946-а – юни 1947 г. в Бесарабия, когато, озверели от глад, някои хора деградират дотолкова, че посягат на себеподобните си. Още има живи свидетели, които са чували за случаи на човекоядство.

Тези потресаващи разкази карат младата художничка да създаде цикъл от картини, озаглавен „Глад“. В тях се вижда как майка яде детето си, дете е захапало обувка, търговци на пазара продават човешко месо… Името на Йона на иврит означава „Гълъб“, но в картините й няма мир, а смърт.

За да почувства лично трагедията на сънародниците си, художничката се среща и разговаря с възрастни хора от бесарабските села, станали свидетели на големия глад след войната. Тя заснема с камера разговорите си с тях. Спомня си и разказите на своята баба, запечатали се дълбоко в детската й душа, как близките бързали да погребат умрелите, за да не бъдат нападнати телата им. Публикация във вестник от онова време разказва за жена, която се промъквала нощем на гробищата, вземала черен дроб от трупове и го слагала в пирожки, които продавала.

„Имах късмета да срещна възрастен човек, който по време на разговора пред камерата ми разкри, че е бил един от бирниците, от въоражените отряди, които насилствено изземаха храната от хората. Той директно ми каза: «Аз бях бирник. Един от тези бандити, с които обикаляхме от къща на къща да обираме на хората зърното». Този човек отнемал от хората храната, а после също той със своята каруца обикалял селото да събира труповете на умрелите от глад, по 20-50 трупа на ден. И същият този човек към края на живота си започнал да пише писма до различни държавни институции, за да се признае Гладоморът 1946-1947 г. в Бесарабия за геноцид над българите, извършен от сталинския комунистически режим. Той ми каза: "За да принудят хората да влязат в колхоза, им се отнемаше храната. Или влизаш в колхоза, или умираш от глад". Човекът признава своята вина, причастност в извършването на геноцида спрямо сънародниците си, кои сме ние, за да не приемем неговото разкаяние?“, размишлява Йона.

Творбите от цикъла „Глад“, рисувани в продължение на 13 години, художничката подреди в „Квадрат 500“ със съдействието на посолството на Украйна у нас. Силно въздействаща част от изложбата бяха цитати от личните интервюта с хора, оцелели от глада, които посетителите можеха да прочетат.

Две от картините на Йона Тукусер вече са притежание на Националната художествена галерия и Софийската градска художествена галерия, а тя планира изложбата да бъде показана и в чужбина, за да напомни на хората, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм.

Междувременно Йона продължава да допълва цикъла „Глад“ – този път с картини по разказите на интервюираните от нея хора. Има и нови сюжети – 6-годишно сираче, оцеляло в мазетата по време на бомбардировките в Мариупол през 2022 г., като от глад яло играчката на приятеля си. Йона е написала и музика, която издаде в албум, озаглавен „Антропофаг“. В него може да се чуе стържещият звук на истината за едно античовешко действие в миналото, което звучи като предупреждение днес.
"Нека страданието на хората ни обединява, а не да ни разделя, предизвиквайки вражда и разпалвайки нови войни", пожелава Йона.

Който не си помни историята, ще я повтори отново, казва Йона Тукусер по повод премиерата на късометражния си филм „Антропофаг“.

„13 години вече изследвам темата за Гладомора. 13 години работя с архивите в Украйна. През 2018 г. започнах да заснемам документален филм, разговори с българи, които са преживели страшния глад след Втората световна война. Днес това, което се случва в Украйна, тази канибалска политика, желание за обладаване на територия, политиката на Русия "да изяде" Украйна, да я консумира, да "отгризне" част от нея, да я присвои – това е канибалска политика", предупреждава художничката.