Звездата от „Дяволското гърло“ Стоян Радев: Образът на полицая Краси е предизвикателен, защото е далеч от мен

Стоян Радев е един от най-търсените актьори в театъра и киното. Заради хипнотизиращите сини очи му се носи славата на артиста, който може да изиграе перфектния злодей. Ролите на Стоян Радев обаче са разнородни и той изгражда талантливо и умело и отрицателни персонажи, и положителни, комедийни и дори облича рокля, за да бъде жена на сцената като в Шекспировия театър. Самият той сподели пред Lupa.bg, че най-голямото предизвикателство за него като артист е да играе трудни, но интересни роли. Доказателство за думите му са последните му превъплъщения на малкия екран.

Стоян Радев предизвика истинска сензация сред зрителите с ролята си на полицая Красимир в хитовия крими сериал „Дяволското гърло“, чийто финал предстои тази седмица по Нова телевизия. А заради мистичното излъчване на героя му мнозина заподозряха, че той е тайнственият убиец във филма. Зрителите с интерес следят и още едно телевизионно превъплъщение на Стоян Радев – в комедията „Господин Х и морето“, където той се подвизава като злодея мафиот Лилавия.

Извън киното Стоян Радев е сред най-успешните актьори на Варненския театър. Играе над 10 спектакъла не само в морската столица, но и в София и в други градове. Поставя и пиеси и като режисьор се подписва като Стоян Радев Ге. К. - Ге. К. е съкращение на Генерал Киселово - варненското село, в което е роден. Във Варна създава театрална школа, наречена Студио „Театър“ и е неин художествен ръководител.

Пред Lupa.bg магнетичният актьор сподели какво го е впечатлило в героите му в „Дяволското гърло“ и „Господин Х и морето“ и разказа любопитни случки от снимачната площадка и от театралната сцена. 

- Г-н Радев, вие ли сте тайнственият убиец в „Дяволското гърло и ще има ли изненади на финала на сериала?

- (смее се) И аз самият очаквам с голям интерес финала.

- Интригуващо ли бе да изградите образа на вашия герой - следователя Краси?

- Беше ми безкрайно интересно, защото този образ е далече от мен и това беше много хубаво предизвикателство. Радвам се, че ми беше поверена тази роля. Работата по образа и по филма и целият снимачен процес бяха трудни, но вълнуващи.

- Вие и вашите колеги актьори от екипа на филма минахте ли специална подготовка за това как се разследват престъпления?

- Имахме много консултанти, които идваха при нас на терен и слава Богу, че това беше така. Бих искал да изкажа благодарността си към тях, защото те наистина много ни бяха от полза. На снимачната площадка идваха и наши „колеги“ от смолянската полиция. Те много ни помагаха и ни съветваха за специфични неща, които ние дори при най-подробна подготовка, няма как да разберем. Защото всяка професия има своите специфики, пък тази на следствените полицаи е доста сложна и в тяхната работа има много неща, които ние не само, че няма откъде да знаем, но дори и не подозираме за тях. Затова консултантите ни бяха безкрайно полезни на терен.

Стоян Радев в ролята на полицая Краси в "Дяволското гърло"

- След такава сериозна полицейска подготовка за сериала сега следите ли с по-особен интерес разследванията на обществено значими криминални престъпления?

- Знаете ли тези събития преминават през мен чрез социалната ми ангажираност, не чрез професионалната. Няма как професионално да оценявам дадено разследване. Би било несериозно.

- Какво ви споделят зрителите на сериала по време на срещите с тях?

- Не можах да бъда на тези срещи, защото те са в София, пък моят конак си е във Варна и програмата ми не позволяваше, за съжаление, да бъда на тези прожекции. И сега на 23 май също няма да мога да бъда на финала, който ще се прожектира на голям екран в София.

Вие знаете, че интересът към сериала и бумът, който той предизвика е огромен. Това ни прави много щастливи, защото в крайна сметка всеки един телевизионен сериал се прави, така че зрителите да го харесват, да се вълнуват с него и да са нетърпеливи да следят сериите. Когато това предизвика подобно бих казал масово истерично любопитство, ние сме безкрайно щастливи. Това означава, че сме си свършили работата. Ние бяхме съвършено отдадени на сериала в продължение на два месеца. Заедно с колегите бяхме отделени от живота и живяхме в Родопите. Работихме с всичкия си професионализъм и сърце и сега сме щастливи, че откликът е такъв.

- Предполагам, че Родопите са били много зареждащи за вас, тъй като доколкото знам предпочитате планината пред морето?

- В кръга на шегата казах, че само заради Родопите си струваше да участвам в този сериал. (смее се) Имам една интересна случка покрай „Дяволското гърло“. След един натоварен снимачен ден пътувах с колата от Смолян до Варна, за да играя представление и да се върна обратно на снимки. Това се случи в рамките на 12 часа. Идвам във Варна, безкрайно изтощен от снимки, които бяха тежки и тук ме посрещнаха и ми казаха: „Ау, колко свежо изглеждаш. Толкова добре си си починал.“ (смее се) И аз казах, че това се дължи единствено и само на мястото, защото аз там не си почивам, а работя и то доста усилено. А имаше дни, в които имахме много тежки снимки. Родопите са магическа планина и затова съм радостен, че това се вижда във филма.

Стоян Радев и Валери Йорданов в кадър от хитовия крими сериал

- Провокирате ме да ви попитам как издържате на този ритъм? Актьор в киното, телевизията, театъра, режисьор във Варненския театър, водите актьорската школа Студио „Театър“, преподавате. Как успявате да се справите с тези тежки отговорности? Кога намирате време за почивка?

- Аз съм от този тип хора, които си почиват в работата. Не го смятам за проблем, не е нещо специално и предпочитам този ритъм на живот. Така по-добре ми тече животът, отколкото в някакви релаксиращи състояния.

- Звезда сте в още един сериал – „Господин Х и морето.“ Играете злодей, макар и в комедийно амплоа. Вие сте добър човек, а ето в киното играете отрицателни персонажи. Сблъсква ли се вашата доброта като човек с героите ви злодеи?

- Ролите са си роли и те колкото са по-далечни от нас, толкова по интересни са за работа. Аз самият не мога да определя какъв съм, но се опитвам да намирам във всяка роля провокацията и нещо, което да е далечно от мен, нещо, което аз да не разбирам, нещо, което да не проумявам като човешка същност. Тогава ми е много любопитно да градя и да работя по този образ. Опитвам се във всяка роля да намирам онова, което ми е непознатото, за да го изуча. И колкото е по-далеч от мен, толкова по-добре.

- Героят ви в „Господин Х и морето“ - Лилавия е комичен образ, но не и пародиен. Заинтригува ли ви вашият герой, страховитият преследвач?

- Комичните роли са трудни са изграждане, защото трябва да бъдат по-сериозни от сериозните. (смее се) Това също е някак си сладка трудност. Лилавия също е роля, за която много се радвам, че получих и имах възможността да се занимавам с нея.

- От Смолян и Родопите се пренесохте в родната ви Варна. Бяхте ли по-щастлив, че „Господин Х и морето“ се снима именно в морската столица?

- Това, че снимахме във Варна, много не го разбрах, защото в този период успоредно репетирах с Явор Гърдев „Драконът“ във Варненския театър и бях пред премиера със Студио „Театър“. Това ми бяха трите основни канала, имах още няколко, които движих, така че в този период следвах един много строг график и режим на живота си. А той беше безкрайно динамичен. Отивах на терен, концентриран, да си свърша работата, да заснемем епизодите си, колкото се може по-добре, за да се върна обратно в театъра и да се концентрирам в политическата притча, която с Явор разказваме в „Драконът“.

- Бихте ли споделили някоя весела случка от снимачната площадка на „Господин Х и морето“?

- Имаше един случай с кучето Пешо, което е централен герой в този сериал. То трябваше да ме ухапе по четирибуквието и се чудехме как да го направим. Пък Пешо е толкова добро куче и много възпитано, добре обучено от неговия стопанин Мартин Смочевски. Чудехме се как да го направим и накрая успяхме да излъжем кучето и то ме ухапа.

Ролята на Лилавия в сериала "Господин Х и морето" зарадвала много Стоян Радев

- Да се потопим в театъра и в „Магьосническо езеро“. Защо като режисьор решихте да промените името на емблематичната Чехова пиеса „Чайка“ на „Магьосническо езеро“?

- Смених го, защото концентрираният живот на хората около това езеро и тяхното безсилие да се справят емоционално с живота си, опитите им да прехвърлят вините на нещо, което няма как да ги носи като това езеро, ми се стори по-вярна точка за историята, която ние разказваме през текста на Чехов.

- Прави впечатление, че в спектаклите, на които вие сте режисьор винаги има финес, топлота и приказност. Това ли са вашите търсения в живота и в изкуството, и частност в пиесите, които поставяте?

- Да. Когато застана на режисьорското място и водя отбор от съмишленици в историята, която да разказваме, не мога да разказвам нищо друго, освен истории за хора, за човеци и то през топлотата и любовта. Това са нещата, които мен ме интересуват. Вълнува ме самият човек. Това е една територия, която едва ли някога ще бъде изследвана докрай и ни най-малко аз не мога да се нагърбя с подобна амбиция. Но поне ми е интересно от различни гледни точки да подхващам и някак си да се ровя и да се интересувам от човека. Обикновено пиесите, които поставям, все едно в коя плоскост са, се занимават с изучаване на човека.

Чехов е един от най-горещите човековеди. В момента се занимаваме с „Двубой“ на Иван Вазов и ето там има подобни теми. Но те се изследват чрез съвсем друг ключ и чрез друг контекст - през комедийния жанр или както Вазов е нарекъл своя текст „глума“, което значи шега. Дори не я е кръстил пиеса или комедия, а шега. Там има малки, затворени, комплексирани лишени от способността да развиват потенциала си хора и на мен ми е интересно да се занимавам именно с тях. С вълнение живея в тази пиеса.

- Много рядко използвате „аз“. И като актьор, и като режисьор говорите за „ние“, вероятно воден от мисълта на Бертолт Брехт, че „Ние – това е повече, отколкото аз и ти.“ За вас и театърът, и киното винаги ли са отборна игра?

- Те по презумпция са отборна игра и аз изцяло вярвам в това. Аз изцяло вярвам, че единственото допустимо число в театъра е „ние.“ В театъра всеки трябва да развие Аз-а си до максимална степен така, че да му позволи после да го превърне в Ние, когато това е нужно за работата, а то е нужно непрекъснато.

- Как се живее и работи с талантлива актриса и актриса с характер като вашата съпруга Веселина Михалкова?

- С тези качества, които изредихте само добре се живее. Няма как другояче. (засмива се)

- А как се режисира?

- Ние сме пораснали заедно с нея и чудесно се разбираме във всички аспекти. В театъра сме колеги, в театъра не сме семейство. Семейство сме вкъщи и правим онова, което всички семейства правят.

- Слагате ли маска, подобно на вашия герой „Хенри IV“, когото изиграхте в спектакъла на Лилия Абаджиева по пиесата на Луиджи Пирандело?

- Да, разбира се, че слагам. Понякога я слагам съвсем нарочно, съвсем умишлено и съвсем целенасочено, понякога подозирам, че го правя без да искам. Страхувам се, че го правя дори в моменти, в които искам да съм съвсем откровен.

Стоян Радев като Хенри IV в спектакъла на Лилия Абаджиева във Варненския театър по едноименната пиеса на Луиджи Пирандело

- Влязохте и в женски образ – на златата Кралица-мащеха в пиесата „Цимбелин“ от Шекспир, отново под режисурата на Лилия Абаджиева. Мен лично спектакълът много ме впечатли като актьорска игра и като режисьорско и сценографско решение. Трудно ли се играят женски образи?

- Предпочитам трудните, но интересни образи. Ще цитирам Лили Абаджиева, която казва, че театърът е най-великата игра на света. И като се впусна в играта да се заиграя това ми дава лекота в трудността. Нека да са трудни ролите, защото трудните са интересни. Много се надявах Лили да ми даде да играя точно Кралицата. В „Цимбелин“ има две женски роли. Принцеса вече няма как да играя, минах този период, но много се надявах да е Кралицата. Лили дълго време ме мотка и не ми казваше дали ще ми даде Кралицата или някаква друга роля. Това го споделям с доза шега, разбира се. Аз я молих в интерес на истината, врънках я, подкупи давах, шегувам се, и накрая бях много радостен като ми я даде. С много голяма обич работих тази роля. Много ми беше хубаво и интересно, защото един от основните проблеми на Кралицата е проблемът на майчинството и какво да прави със своя син, който е леко нескопосан, така да се каже. Беше предизвикателство да проумея жената като родител и майка.

Стоян Радев на театралната сцена заедно със своята съпруга - актрисата и артистичен директор на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна - Веселина Михалкова

- Ще успеете ли да си починете през лятото или пак ще сте във вихъра на работата?

- Подготвям много неща, но искрено се надявам да имам лятна ваканция. Планираме я с приятели и познайте къде? В Родопите. Надявам се, че ще може да го реализираме, макар и за кратко.