(ВИДЕО) Бебето , намерено с пъпна връв под руините на дома си, стана на 6 месеца

Бебето Афраа, което беше намерено сред развалините на срутена сграда в Сирия след опустошителните земетресения в Турция в началото на февруари, навърши шест месеца.

Малкото момиченце беше открито с пъпна връв, все още прикрепена към майката. Предполага се, че жената е починала веднага след раждането. Видеото със спасяването на бебето от земетресението достигна милиони хора по света, а малката Афраа се възстановява забележително.

Днес тя е щастливо и здраво бебе. За нея се грижат леля ѝ и чичо ѝ, които я отглеждат заедно със седемте си деца в сирийския град Джиндайрис, който се намира недалеч от турската граница.

„Тя все още е много малка, но ми напомня за баща си и сестра си Навара, особено усмивката ѝ. Те също загинаха при земетресението“, разказва пред Би Би Си чичото на Афраа - Халил ал-Савади, докато я движи в люлката ѝ.

На 6 февруари опустошително земетресение разкъса Югоизточна Турция и Северна Сирия, над 44 000 души загубиха животите си.

Точно след труса, майката на Афраа започва да ражда и бебето поема първия си дъх под развалините на дома си. Жената умира, преди спасителите да я намерят, а детенцето е единственият оцелял член на семейството. Родителите му и четирите му братя и сестри поемат последните си глътки въздух под затрупалите ги бетонни плочи.

„Видяхме, че къщата на Абу Рудая се е срутила. Жена ми започна да крещи – „Брат ми, брат ми“, разказва Халил.

Той си спомня момента, в който вади Афраа изпод развалините: „Покривът беше паднал върху тях. Някой ми се обади и каза, че са намерили тяло на жена. Веднага щом пристигнах, започнах да да търся под останките, след това чух бебешки плач. Бяхме решени да я спасим, знаехме, че тя ще бъде единственият спомен, останал от нейното семейство“, разказва мъжът.

Драматично видео от спасяването беше разпространено в социалните мрежи. Бебето е откарано в болница и първоначално носи името Ая, което на арабски означава „чудо“.

Лекарят, който поема грижите за нея, казва, че момиченцето е с подутини и синини и едва диша. Шест месеца по-късно тези наранявания вече не се виждат.

„Веднага след земетресението тя имаше проблеми с гърдите заради праха, който беше вдишала под руините, но сега здравето ѝ е напълно възстановено“, казва Халил.

Докато момиченцето е в болница, хиляди хора по света искат да го осиновят и Халил и съпругата му трябва да докажат, че наистина са негови роднини, преди да им бъде позволено да започнат да го отглеждат. Усещат, че не искат да им дадат бебето.

Лелята на детето - Хала, си прави ДНК тест, но трябва да изчака почти 10 дни, за да излязат резултатите от него.

Интересът към историята на Афраа е толкова голям, че Халил и семейството му се тревожат, докато чакат. Мислят, че някой може да се опита да я отвлече. Те прекарват възможно най-дълго време в болницата и вземат допълнителни предпазни мерки.

„Както гражданската, така и военната полиция, ни помогнаха да я защитим. Оставаха в стаята до Афраа и бдяха над нея ден и нощ“, спомня си Халил.

В крайна сметка резултатите от ДНК теста потвърждават, че Хала е кръвна роднина - сестра на бащата на Афраа, и момиченцето е изписано от болницата и намира в своя дом в семейството на леля си и чичо си.

Халил и Хала решават да дадат ново име на момиченцето. Вместо Ая я кръщават Афраа - на майка ѝ.

„Сега тя е едно от децата ми. Не мога да прекарвам твърде много време далеч от нея. Когато порасне, ще ѝ разкажа какво се е случило и ще ѝ покажа снимки на родителите ѝ и нейните братя и сестри. Погребахме ги на следващия ден в близкото село, наречено Хадж Искандар, където Гражданската защита беше изкопала масови гробове“, споделя Хала.

Тя и майката на Афраа забременели почти едновременно и три дни след раждането на момиченцето под развалините, Хала също родила момиченце. Кръщават го Атаа - на друга леля, която също загива при земетресението.

Домът на семейството в Джиндайрис обаче бил толкова силно повреден, че то не можело да живее повече там.

„Има големи пукнатини, опасно е. Загубих дома, загубих колата си, загубих всичко, което съм създавал, върнах се в началото. Дори не мога да си позволя да изпратя децата си на училище“, казва Халил.

Той и близките му живеят на палатка в лагер в продължение на два месеца.

„Беше изключително трудно, беше много горещо и имахме две бебета, за които трябваше да се грижим", споделя сириецът.

Семейството най-накрая успява да намери къща под наем, в която живее и в момента, но се страхува, че няма да може да остане дълго в нея.

„Много е скъпо и не знам дали ще успеем да го запазим за по-дълго“, казва мъжът.