10 изненадващи факта за Луната
Съществуват множество теории на конспирацията, скорошни открития и просто стари и погрешни схващания за Луната.
В 15,17 ч. на 20 юли 1969 г. „Аполо 11” каца на лунната повърхност. Цели векове учени, астрономи, религиозни мислители и философи обсъждат всякакви теории за Луната – някои по-научни от други. Но най-накрая, човечеството достига до нейната повърхност. Ето някои теории, които преди са били приемани за истина, но „Аполо” успя да ги обори.
1. Луната е една и съща от милиони години
От много години учените си мислят, че вулканичната активност на Луната е спряла преди милиони години. Обаче се оказва, че това не е така. В интерес на истината Луната се смалява.
Данните събрани от програмата „Аполо” и от апарата Лунар Риконъсънс Орбитър през 2000 г., показват, че според очертанията на лунните разломи повърхността на луната е все още активна и създава „лунотресения”. Това доведе учените до заключението, че е много вероятно повърхността ѝ да смалява своя обем.
Все пак луната няма скоро да стане с размери на футболна топка. Смята се, че се е смалила с 45 метра за няколко стотин милиона години.
2. Луната е суха, безплодна пустош
Доскоро се смяташе, че нашият спънтик е пресъхнал. Учените от проекта „Аполо” смятаха, че от тъмната страна на Луната може да съществува лед, но по повърхността, в атмосферата, както и в подземния пласт не беше засечена никаква вода.
Всичко това се промени през 2009-а, когато бяха открити следи от H2O. През 2010-а се стигна до заключението, че е съществувало много повече вода, отколкото първоначално се смяташе. След това се разбра, че на лунните полюси има лед, също като на Земята.
3. Луната е направена от сирене
Идеята, че Луната е от сирене, може би за първи път се е появила в китайския фолклор. След това през 1546 английския писател Джон Хейууд пише, че „Луната е направено от зелено сирене”, като описание за хора, които биха повярвали на всичко невероятно.
4. Пълнолунието кара хората да полудяват
От векове хората са смятали, че пълнолунието по някакъв начин се свързва с лудостта, промените в поведението, припадъците, плодовитостта и върколаците. Дори думата „лунатик” си има корена луна. Но множеството изследвания през вековете доказват, че тези теории са малко вероятни. Малко от тези изследвания откриват някаква връзка между гравитационното поле на луната и човешкото поведение.
5. На луната живеят хуманоиди с прилепски крила
През август 1835 г. най-четеният вестник в света съобщава, че на луната живеят хора-прилепи. „Ню Йорк Сън” разказва за тези същества с медни коси, които били високи 120 см, много интелигентни и живеели в пирамиди. Трябвало да мине един месец, докато от вестника признаят, че историята е измислена и че била запланувана като сатира и като коментар върху връзката на науката с религията.
6. Хитлер е искал да се спаси на Луната
Някои хора вярват, че през април 1945 г., когато руснаците навлизат в Берлин, Хитлер и жена му Ева Браун се намирали в подземния си бункер, когато взели решение... да се качат на ракета, да отлетят на Луната и да живеят там в тайна нацистка база.
Разбира се, че това не се е случило. Хитлер гълта цианид и се прострелва в главата. Но все пак е съществувала конспирацията, че още от 1942 г. нацистите са имали база на Луната. Те летели дотам с летяща чиния, приличаща на онази, която се разбила в Розуел, Ню Мексико през 1947-а. Също така се вярва, че Третият райх е летял и до Марс.
7. Луната е куха
На 14 ноември 1969-а г. „Аполо 12” провежда експеримент. Всички астронавти били на безопасност в командния модул и те забиват лунния модул в повърхността. Той каца с еквивалента на един тон взрив, което предизвиква „лунотресение”, което достига своя пик на осмата минута и се уталожва напълно чак след един час. Учените казват, че „луната дрънчала като звънец”.
Това довело до теории на конспирацията, че луната сигурно е куха. Макар експериментите да са довели до тези странни резултати, това не е заради кухина в луната. Стигнало се е до тях, понеже това небесно тяло е много по-суха от Земята. Просто на едно лунотресение му е нужно доста по-дълго време да спре, заради сухите скали там.
8. Стенли Кубрик е филмирал кацането на Луната
Вярва се, че режисьорът на „2001: Една одисея в Космоса” Стенли Кубрик е бил нает от американското правителство, за да заснеме в холивудско студио фалшиво кацане на Луната.
Съществуват много доказателства, оборващи тази теза. Например, той по това време е снимал „Портокал с часовников механизъм”. Също така технологиите през 1969 г. не са могли да заснемат образите с такава чистота, с каквато са ги гледали хората на 20 юли. Да не забравям, че има и много други фотоси и филмов материал, заснет от самите космонавти. По-рано тази година дори и дъщерята на Кубрик отхвърли тази теория.
9. Американските знамена още си стоят
Още при „Аполо 11” на повърхността на луната са забити американски флагове, близо до мястото на кацане. Съществува надеждата, че знамената ще останат там завинаги или поне за много дълго време. Но това не е така. Бъз Олдрин докладва, че видял прочутият флаг, оставен от „Аполо 11” да пада от тягата на ракетите, когато астронавтите излитали обратно към Земята.
През 2012 г. от НАСА съобщават, че другите пет знамена още са си по местата, но вероятно са много разпокъсани от силните ултравиолетови лъчи и внезапните температурни промени на лунната повърхност.
10. Луната е холограма
Точно както в „Матрицата нищо не е реално, всичко е фалшиво и ние живеем в компютърна симулация. Или нещо такова. Не е много ясно как се е появила тази теория, но има големи групи от хора, които смятат, че Луната (дори и цялата вселена) е просто една холограма.
Според друга теория Луната е само частично истинска и много по-малка, отколкото си мислим. Но когато видим пълнолуние, това било холограма, създадена от извънземни същества, за да могат да провеждат тайни експерименти на истинската луна, без ние да знаем за тях. Това ни се струва прекалено откачено, за да е истина, но световноизвестният астрофизик Пол Сартр написа в една статия миналата година, че има някаква вероятност всичко да е холограма.
„Дори и да живеем в холограма, ние няма как да можем да направим някаква разлика”, пише Сартр.