Полетът до Марс започва от Луната

Редовни полети до Марс и усвояване на Червената планета може да има, само ако Човекът стъпи трайно на Луната и изгради междинни бази, каза в интервю за БТА астрономът Иван Иванов, дългогодишен ръководител на Обсерваторията във Варна.

По думите му каквото и да бъде изградено на земния спътник обаче, то трябва да бъде вкопано дълбоко под повърхността, за да бъдат предпазени хората от космическата радиация.

Според Иванов освен, че могат да осигуряват условия за живот, лунните комплекси ще позволяват и създаване на различни производства, включително добив на природни богатства.

Астрономът обаче отчита със съжаление, че човечеството е на път да приеме нова парадигма и да се задоволява с това, което има тук и сега. Според него хората все още не са нито морално, нито психологически готови да напуснат своята планета. По думите му това може и да е за добро, тъй като е редно първо да се погрижи за нея, а след това да поемем към звездите.

Що се отнася до професиите на бъдещето - било космически или не дотам, Иванов смята, че базовото изискване е хората да могат да мислят, да правят логически връзки, да творят и създават. Той допълва, че в момента, тук на Земята, се наблюдава точно обратното и драмата е, че все повече хора не мислят, а чакат да им се каже какво и кога да правят.

"Още от древността Луната е представлявала интерес за хората, като започнем с разказа на Лукиян - римски автор, който си представя полет до небесното светило с патици, и стигнем до Жул Верн. В края на 19 век един много интересен човек, учител в малкото руско градче Калуга, работи по въпроси, свързани с бъдещето на човечеството. Циолковски се е интересувал какво ще стане с хората, защото Земята според него е твърде малка и бъдещето на човечеството е извън планетата. Той пристъпва към разработване на свои идеи, които намират приложение в космонавтиката чак през втората половина на миналия век. Всъщност, реалното усвояване на Космоса започват военните, които най-напред създават ракети, способни да извеждат и носят тежки товари. Впоследствие се разработват системите за управление на полета - предизвикателство, което се превръща в състезание между двете велики сили САЩ и Русия. Астрономията се развива като наука паралелно и встрани от военната надпревара. Тя има интерес да се изследва Луната, за да се установи, какво има на нея. Първоначално се смяташе, че лунната повърхност е покрита от дебел слой прах, който ще пречи при кацане, ще затруднява придвижването. Другото неизвестно бе обратната й страна. Руснаците през 1959 г. изпратиха станция, която мина зад земния спътник и направи снимки. Тогава се видя обратната страна на Луната - почти същата като видимата, само че няма толкова много тъмни области, които астрономите наричаме морета и океани. По-късно бяха изпратени още няколко апарата, дойде ред и на пилотирания полет. Човечеството гледаше към звездите. Гагарин обиколи Земята, президентът на САЩ Кенеди стартира програмата за пилотиран полет до Луната, а НАСА вложи много усилия, за да реализира задачата. Междувременно част от проектите и технологиите бързо навлязоха в гражданския оборот", каза Иванов.

"Преди петдесет години космическият кораб "Аполо 11" с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин достигна Луната. Спускаемият апарат Ийгъл кацна на лунната повърхност и Нийл Армстронг стъпи на нея на 20 юли 1969 г. Астронавтите направиха това, което се изисква от тях - инсталираха и няколко апарата на повърхността. Но това, което е най-важно в случая е, че човек за първи път видя Земята от друго небесно тяло. По време на подготовката на тези първи полети, сред учените имаше ентусиазъм. Преди да стъпи човешки крак на Луната бяха осъществени полети на автоматични космически апарати до Венера и Марс. На Земята бе върната информация и данни от тези мисии, които предадоха допълнителен тласък на науката. С течение на времето информацията ставаше все повече и повече, а мисиите ставаха все по-скъпи, но пък и все по-успешни. Независимо от заявеното от множеството космически агенции, не се стигна до съвместна подготовка на площадките за кацане и база за екипажите. Всъщност, може да се каже, че само Китай систематично работи по лунната си програма. Иначе основната задача на астронавтите, когато кацнат на лунната повърхност, при условие, че остават за по-дълго време, е бързо да се вкопаят под повърхността, за да избегнат въздействието на космическата радиация, която може да предизвика необратими промени в човешкия организъм. Това е вариантът за нас, хората - дълбоко вкопани под лунната повърхност модули, обединени в комплекси, които да осигурят условия за живот и създаване на различни производства, защо не и металургия. Там гравитацията е шест пъти по-малка от земната, което ще спести много усилия за изпълнение на редица дейности. Да, в по-далечното бъдеще Луната може да се превърне в база, откъдето ще тръгват далечните експедиции и пътувания. Защото не е икономически обосновано огромни и тежки конструкции да тръгват и да бъдат връщани на Земята. Ето защо Луната е изключително важна в разчетите и подготовката на полетите до Марс, Юпитер или още по-нататък", допълни астрономът.

"Академиите на няколко държави получиха парченца от Луната за изследване, макар че основната работа се върши в НАСА. Установени са и образци, намерени тук, на Земята, както и такива, дошли от Марс. Иначе от лунните проби, които са проучени, се доби достатъчно добра представа, която е и основание да се приеме идеята, че Земята и Луната са възникнали след космическа катастрофа между първообраза на нашата планета и космическо тяло с размерите на Марс. От удара част от земната кора се е разтопила и полученото вещество с по-висока плътност е образувало Земята, а Луната е останала спътник с по-малка плътност. Но пък съставът й е подобен на земната кора. В Космоса няма друго небесно тяло, което да има такъв голям спътник. Друга любопитна подробност е, че над повърхността на Луната ще може да се събира Хелий 3 - много ценен газ, който има два протона и един неутрон, за разлика от стандартния изотоп, който има по два. Той може да се ползва като термоядрено гориво за реакторите на бъдещите междупланетни ракети. Освен това се допуска, че в някои кратери на северния и южния полюс на Луната, под повърхността, може да има лед, покрит с прах. Една от идеите е, ако наистина има вода, там да се направи лунна станция. Ядрена електроцентрала ще може да изпълни задачата за добиването на водата, което пък е шанс за хората да съществуват. А от водорода и кислорода ще се получава гориво и окислител за ракетните двигатели на междупланетните кораби, които ще тръгват от Луната към Космоса. Тези перспективи всъщност са стимулът изучаването на Луната да продължава", каза още той.

"Пред човечеството има бъдеще и, ако не направи някоя глупост, хоризонтът му е голям. Единствено военното състезание, меренето на силите, пречат на нормалния ритъм на научната работа. На фона на противопоставянето на планетата ни, пример за добро сътрудничеството в Космоса от 1998 г. е Международната космическа станция. И колкото и да е странно, ние, българите имаме апарат на нея - най-голямото съоръжение, създадено от човека, дело на най-добрите учени и специалисти. А варненската обсерватория участва в подготовката на кадри. От тук тръгнаха много учени, които сега преподават и работят в големия свят на астрономията в САЩ, Великобритания, Чили. Не бива да забравяме, че именно в областта на астрономията през последните десет години, най-висок коефициент на полезно действие имаха българските астрономи като брой, разходи за тях и научната им продукция, цитирана в големи научни списания", сподели Иванов.

"Според мен базовото изискване към бъдещите професии ще бъде хората да могат да мислят. Защото в момента, тук на Земята, наблюдаваме обратното и това е драматично за човечеството - че все повече хора не мислят със собствените си глави. Особено сред по-младите, новата система на образованието буквално разрушава системата на мислене. Днес познаването, владеенето на няколко трика се приема като бъдещето, болшинството от обучаваните се подготвя да бъдат оператори, които успешно да извършват по няколко операции, без обаче от тях да се изисква творческо, креативно, критично мислене. Според мен причината е в ползването на тестове за проверка на знанията, иначе логическото мислене е знание, получено при взаимодействие с учител. Лошото е, че е принизено и нивото на университета и връзката студент-преподавател. Все пак, въпреки кризата, има запалени глави, млади хора и не само, които имат интересни достижения", заяви астрономът.

"Марс! Ние не сме нито морално, нито психологически готови да напуснем своята планетарна къща. Особено, ако няма надежда за завръщане или възможност да се вижда. Да, великата мечта на човечеството е, че ще открие втори дом, някъде наблизо. Но преди да направим първата стъпка, трябва да извървим дълъг път. Вече бе открито, че на Червената планета все пак има вода, което дава увереност, че ще успеем да се закрепим там. От събраните данни досега, няма нещо, което да говори за агресивност, особено на повърхността. И тук, на Земята, природата не е много любезна към нас, но сме открили начини да се защитим. И там ще бъде същото. Човекът ще се приспособи, но не толкова бързо, колкото ни се иска. Една от най-сериозните причини е радиацията, която ще ни принуди да се подготвяме дълго. Поне това показва опитът, натрупан през последните десетилетия. Взетите поуки показват, че още с кацането трябва бързо да се заровим под повърхността до степен, която да предотврати проникването на радиация. Докато човечеството създаде ефективни и бързи космически кораби, пътуванията до Марс ще започват на всеки две години, тъй като с такава периодичност планетата и Земята се приближават една до друга на минимално разстояние. Човечеството трябва да направи огромно усилие, за да реализира копнежа си и да напусне Земята. Може би и затова е на път да приеме нова парадигма - да се задоволява само с това, което има сега и тук. А и наистина би трябвало най-напред да създадем философията, с която ще тръгнем да изследваме и да населяваме. Защото едно е да гледаме Марс през телескоп, друго е да имаме техника, която да го обикаля, фотографира, картографира и съвсем различно - когато човекът слезе на повърхността му. Така че, преди да поемем по неизвървяния си път, трябва да си оправим нашите отношения и живот тук и сега. Да не забравяме, че трябва да се мисли за завръщането, за опасностите, свързани с пренасянето на прах, изкопаеми и какво ли още не. Преди 50 години човечеството направи малка стъпка до Луната, останалото предстои", завърши Иван Иванов.