100 г. национален отбор на България: Подвигът на "Сан Сиро" срещу Франция (СНИМКИ, ВИДЕО)

Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.

А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.

Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?

ПЪРВОТО НИ СВЕТОВНО И КАК ОТКАЗАХМЕ ФРАНЦИЯ ОТ НЕГО

Участието в САЩ през 1994 година си остава най-знаменитото българско такова на световни футболни финали - както самото американско лято, така и това как разплакваме Франция предишната година, за да се класираме за Щатите. Оказва се обаче, че това категорично не е първият в случай, в който "петлите" биват разочаровани от родните футболни национали. Защото за да стигне до първото си участие на Мондиал, футболна България отново трябва да се разправи с французите и го прави по запомнящ се (най-вече за нас) начин, за да си осигури място на шампионата на планетата през 1962 година в Чили, където дебютира на най-голямата сцена.

След карето неуспешни опити в световни квалификации, неизменно завършили с неуспех (за Италия 1934, Франция 1938, Швейцария 1954 и Швеция 1958), българските футболисти очакват с нетърпение новата възможност да се преборят за място сред най-добрите. А и в крайан сметка тръгваме с вдигнати глави към Чили 1962, след като в предходните квалификации сме постигнали първите си две победи въобще, финиширайки втори в група, спечелена от Унгария - сребърен медалист от Мондиал 1954.

Жребият за квалификациите за Чили не е от най-леките. Попадаме в група с Финландия, което е най-малката ни болка към онзи момент, но също така и с Франция - бронзов медалист от предходното първенство в Швеция. Мачовете започват през 1960 година, а за всеобща българска радост головата машина и голмайстор №1 на Мондиал 1958, Жуст Фонтен, вече е приключил с националния отбор. Но все пак, това е Франция, много силен отбор и категоричен фаворит в нашата група.

В онези времена квалификациите са далеч по-опростени и в случая на група 2, където са българи, французи и финланди, регламентът е ясен - напред продължава този, който финишира първи. Ако има равни точки между първия и втория, те играят плейоф на неутрален терен и победителят се класира за световното.

Финландците са аутсайдери и завършват с 0 точки на третото място, а кръг преди края "лъвовете" изостават на три точки от французите, на които предстои гостуване на "Васил Левски". В Коломб, близо до Париж, губим с 0:3, но в случая головата разлика не е на дневен ред и ни е нужна просто победа, до която стигаме в самия край на мача. На 12 ноември 1961 година 55 000 души на националния стадион са на крака, след като Христо Илиев-Патрата вгорчава ситуацията на французите с победен гол в 89-ата минута и така ни праща на бараж.

Всъщност този успех е началото на серия от три поредни български победи срещу французите, всяка от които е с един и същ резултат - напълно достатъчното 1:0.

ПОДВИГЪТ НА "САН СИРО"

Мачът на живот и смърт, особено за французите, които пак са фаворити, се изиграва малко повече от месец след българската победа в София. На 16 декември 1961 година двата отбора мерят сили на легендарния "Сан Сиро" в Милано, а "петлите" със сигурност не са си представяли това, което им се случва тогава.

На огромното съоръжение има около 35 000 зрители (34 740 според статистика), а както може да се досетите, повечето от тях подкрепят френската селекция, а не съмнителните типове от Балканите. Въпреки че и в този мач България е в ролята на аутсайдер, момчетата на тогавашния селекционер Георги Пачеджиев - Чугуна, играят организирано, хладнокръвно и сърцато.

На вратата е армейският великан Георги Найденов. Пред него в защита са Кирил Ракаров и Никола Ковачев, също от ЦДНА, Иван Димитров, легендарна фигура на Локомотив (София), както и Димитър Димов от пловдивския Спартак. Полузащитата ни също е забележителна - Васил Методиев - Шпайдела ("Левски") и пловдивската легенда Тодор Диев от Спартак, Петър Величков (Славия), а пък в предни позиции е убийствено "синьо-червено" трио в лицата на Христо Илиев - Патрата от "Левски" плюс Димитър Якимов и Иван Колев от ЦДНА, като Ването е и капитан на нашия отбор.

Българите са в бяло, а Франция в традиционното си синьо, като разликата от един гол, оказал се предостатъчен, идва благодарение на Митата Якимов, а и на доза шанс. Голмайсторът от Коньовица получава топката в близост до наказателното поле на съперника в 47-ата минута, шутира, а след рикошет кълбото се озовава в мрежата на невярващия страж Пиер Бернар. Години по-късно един друг френски Бернар, но с фамилия Лама, също ще трябва да преживее български шок, но за това - когато му дойде времето.

По онова време Якимов е едва 20-годишен младеж, а както знаем, в следващите години ще се превърне в един от най-големите магьосници на нашия футбол.

Осъзнавайки, че са на прага на историята, българите се бранят самоотвержено и храбро след почивката, като не допускат френските набези към вратата на Джими Найденов да се увенчаят с успех и напълно заслужено печелят с 1:0. Успех за историята, който ни праща за първи път на световно първенство!

Заглавието и думите от страна на легендарния френски вестник "Екип" на другия ден казват абсолютно всичко.

"Сан Сиро": Тъжният край на една илюзия", гласи заглавието на французите, а в самия материал се отчита, че последният френски шанс е изчезнал.

"Франция бе елиминирана от България за световното първенство. Срещу един честен български отбор и въпреки благоприятната атмосфера, Франция просто отсъстваше", допълва още изданието.
Колосът на операта Николай Гяуров, който по онова време гастролира в "Ла Скала", посреща с песни на победата нашите пред стадиона, заедно с останалата част от българската агитка, изгледала историческата победа.

Лаф на Шпайдела от преди началото на мача пък се оказва пророчески. "На "Сан Сиро" ще гледаме на французите сеиро", категоричен е Методиев, една от най-големите фигури в историята на "Левски", а и на футбола ни като цяло. Думи, които в крайна сметка се превръщат в реалност.

ПЪРВОТО СВЕТОВНО 

Колкото до самото световно следвщата година - България е един от двата дебютиращи отбора заедно с този на Колумбия. Европа е представена от цели 10 участника, но титлата е за Бразилия, водена от незабравимия Мане Гаринча.

България е в четвъртата и последна урна, което отрежда на нашите тежък жребий - Унгария, Англияи Аржентина в група 4 на турнира.

Започваме с поражение от аржентинците (0:1), после унгарците ни пишат "отличен" (1:6), а Георги Соколов вкарва дебютния български гол на Мондиал, за да завършим с нулево реми срещу Англия. В крайна сметка напред продължават унгарци и англичани, а Аржентина и България си събират багажа от Чили.

Селекционер на нашите е Пачеджиев, който води отбора в квалификациите. Чугуна избира следния състав за дебютното ни участие на световно:

Вратари: Георги Найденов (ЦДНА), Иван Иванов (Черно море), Никола Паршанов (Спартак Плевен)

Защитници: Кирил Ракаров (ЦДНА, капитан), Иван Димитров (Локомотив София), Димитър Костов ("Левски"), Димитър Димов (Спартак Пловдив), Добромир Жечев (Спартак София), Никола Ковачев (ЦДНА), Георги Николов (ЦДНА)

Халфове: Стоян Китов (Спартак София), Тодор Диев (Спартак Пловдив), Алексаднър Костов ("Левски"), Пантелей Димитров (ЦДНА), Петър Величков (Славия)

Нападатели: Димитър Якимов (ЦДНА), Иван Колев (ЦДНА), Христо Илиев (ЦДНА), Георги Соколов ("Левски"), Георги Аспарухов (Ботев Пловдив), Динко Дерменджиев (Ботев Пловдив), Панайот Панайотов (ЦДНА).