100 години от рождението на Валери Петров

На 22 април 2020 г. се навършват 100 години от рождението на големия български творец Валери Петров.

Мнозина се изненадват, че е завършил медицина, упражнявал е съвестно лекарската професия, макар и за кратко.

Посвещава се на писането, защото в него разпознава своето истинско призвание - единствено то удовлетворява неутолимия му копнеж за смисъл и съвършенство. Достатъчно е да споменем блестящите, крайъгълни за българския език преводи на Шекспир, както и превода на знаменитото произведение на Гьоте "Фауст".

Освен че е неимоверно взискателен към себе си преводач, поет, драматург и сценарист от изчезващия вид на "хвърчащите хора", Валери Петров е сладкодумен разказвач и автор на прекрасни произведения за деца, много от които имат филмови версии и драматизации. Незабравими са приказките "Копче за сън", "Меко казано", "В лунната стая", "Пук!" и "Бяла приказка", обединени в сборника "Пет приказки".

Няма съмнение, че датата 22 април 2020 г. ще бъде повод за много инициативи в памет на Валери Петров. Защото го обичаха будни, мислещи, "хвърчащи" хора от всички възрасти. И защото мъдростта, отговорността към думите, богатството на неговата дарба няма как да бъдат оспорени, нито светлината на творческите му завети - приглушена.

Вече в епилога на живота си, той продължаваше да вярва в идеята за едно по-справедливо и хармонично общество.

Гениалният български автор на десетки стихове, пиеси, сценарии умира на 27 август 2014 г.

За хвърчащите хора

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?