Пет години без Валери Петров
Днес си спомняме за автора, който не спираше да мечтае и да ни дарява надежда чрез стиховете си. За поета, драматурга, сценариста и преводача Валери Петров. За голямото добро, скрито зад кръглите очила.
Писателят, който не иска да порасне, превежда за нас комедиите и трагедиите на Шекспир. Но не спира дотам, а превежда и от английски, руски, немски и италиански език. Валери Нисим Меворах, каквото е истинското му име, не пропуска своите малки приятели и написва едни от най-красивите детски приказки. Затова и заслужено е вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“.
През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Награден е и с медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели.
Неговият живот е изпълнен с много вълнение, действие и непрестанно творене. Завършва медицина, работи като лекар, като военен писател по време на Втората световна война, става академик на БАН. Съосновател е на сатиричния вестник „Стършел“, а също така пише много успешни сценарии на български филми („Слънцето и сянката“, „Рицар без броня“).
А пътят на големия писател е изпълнен с много доброта, надежда и искреност. И вяра – че можем да бъдем истински човеци, поне от рода на хвърчащите хора!
ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
