15 години от гибелта на Роберт Енке

На 10 ноември 2009 година немският национален отбор стоеше в ресторанта на хотела, подготвяйки се за домакинския приятелски мач с Чили. Помощник треньорът на тима Оливер Бирхоф трябваше да съобщи една ужасна новина...

"Никой не проговори поне 25 минути след това, спомня си за онзи ден бившият защитник на Арсенал Пер Метезакер. - Никой не можеше да повярва, какво се случва, никой не можеше да пророни и дума, никой дори не можеше да помръдне защото бе вцепенен."

Оливер Бирхоф току-що бе съобщил пред отбора новината, че техният приятел и съотборник е бил ударен от влак в близост до домът си.

В бележка до своята съпруга стражът на Хановер Роберт Енке разкрива, че сам е сложил край на живота си. И до днес не е ясно какво точно е пишело на нея и какво е било последното послание на вратаря до жена му, но тя се обрече цял живот да му бъде вярна и да не се жени повече.

За Мертезакер мъката и шока от загубата на приятеля му го карат да се замисли дали иска да бъде повече професионален футболист.

"Никога не съм го виждал да страда или поне той не го е показвал" - споделя още защитникът.

Но семейството на вратаря е знаело за неговата депресия, която го е съсипвала през половината му кариера. Дори вече 15 години след смъртта му, най-близките на Енке се събират в центъра на Хановер, в това число и неговата вдовица Тереза, за да сведат глави със свещичка в ръка и за си кажат едно "в памет на Роби"...

"Беше много емоционално и много трудно за мен", казва Пер, но си заслужаваше да му отдадем почит.

Роденият на 24 август 1977 година Роберт Енке започва футболната си кариера в тима на Карл Цайс Йена след това следват престой в Борусия Мьонхенгладбах и Бенфика за да дойде и трансферът му в Барселона. Там германският вратар остава в продължение на две години като така и не му бива даден шанс за изява, а той има огромен талант.

След това е отдаден под наем последователно в отборите на Фенербахче и Тенерифе. А през 2004 подписва с отбора на Хановер, където изиграва 164 мача.

През 2009 година е определен за "Най-добрият вратар" в Бундеслигата.

През 2009 година той и съпругата му Тереза осиновяват двумесечното бебе Лейла. Отвеждат я в дома им в Долна Саксония, където семейството ще се грижи за нея и още 9 кучета и две котки - всичките прибрани за грижа от улицата.

През 2008-а и 2009-а усещането за болка и депресия от загубата на дъщеря им се засилва. Енке преминава през терапия, но така и никога не стъпва в болница за лечение, опасявайки се от факта, че това ще сложи край на неговата професионална кариера. През ноември 2009 година с огромни възможности за отваряне на пътя към световната сцена и нарастващ интерес от редица топ клубове от Европа, слага край на живота си само на 32 години.

"Той имаше три пика на депресия в своя живот, като последният го уби. Преди това беше забавен и мил. Той беше невероятен съпруг и грижовен баща", споделя с огромно тъга съпругата му.

Последният мач на Роберт Енке завърши 2:2 между Хановер и Хамбургер на 8 ноември 2009-а - два дни преди да си отиде...

"Имаше един много труден за мен момент в този мач, когато съм гледала записите, той вдигнал ръката си гледа към небето. Изглеждаше така, сякаш той се сбогува с този свят и гледа към Рая. За мен това носи много болка", казва още съпругата му.

В понеделник след мача Роберт напуска дома си, заявявайки на своята любима, че отива на тренировка, когато не се връща следобед, Тереза позвънява на треньора на вратарите в Хановер. Той обаче я залива със студен душ - в този ден отбора няма тренировка.

В този ден влакът в 18:15, преминаващ през града, не много далеч от дома на Енке, удря човек. А колата му е намерена наблизо и е отключена с портфейла му на седалката. Двамата машинисти обясняват по късно пред полицията, че виждат мъж на релсите и моментално активират спирачките. Но е твърде късно влакът не може да спре за 50 метра.

На следващия ден целият футболен свят е потресен. Енке избира смъртта пред това да живее с загубата на детенцето си...

"Ако някога сте срещали Роби, значи знаете колко специален човек беше той. Всички го помним така", споделя Тереза, която основава фондация на негово име, за да помага на деца и възрастни да се справят с депресивни заболявания.

"Предпочитам да почитам паметта на съпруга си на неговият рожден ден през август, а не в деня на неговата смърт. Събираме се и гледаме нагоре към небето и с усмивка си спомняме за него", споделя още тя.