16 центъра в страната правят 80% от икономиката

Икономическият център около столицата има най-ниската безработица в страната - едва 2,5%. Центърът около Пловдив показва най-високия ръст на добавената стойност - 113% за 10 г. Край Велико Търново има много добра образователна структура с трети най-висок дял на висшистите (27,5%). А центърът около Пазарджик показва най-бърз ръст на заплатите в страната.

Това са само част от примерите за 16-те икономически центъра в страната в ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). Те включват общо 132 общини, където е събрана 80% от стопанската активност на страната, в тях живеят три четвърти от населението.

Предходното изследване на ИПИ на същата тема през 2018 г. посочи 20 икономически центъра. Намаляването им сега на 16 се обяснява с това, че много от тях, особено тези в Южна България, са се слели един с друг.

Преди 5-6 г. например имаше икономически център Казанлък, но в момента той е част от този около Стара Загора, тъй като все повече жители на областта - от Симеоновград и Гълъбово та чак до Павел баня, пътуват всеки ден на работа в друга община и на практика зависят от нея.

Първите два от тези центрове - София-Перник-Ботевград и Пловдив-Марица-Раковски, вече правят малко над половината от икономиката на България, показват данните. Това са и двата най-големи и мощни икономически, чието ядро са първият и вторият град по големина градове в страната. Но в същото време 42 от населените места край тях осигуряват работната ръка и на практика препитанието на тези хора зависи от икономиката на София и Пловдив.

Големите икономически центрове увеличават периферията си през последните десетина години. Образуват се вторични ядра, към които също започват всекидневно да пътуват за работа хора от околните населени места.

Типичен пример за такъв център е този около София. Перник и Ботевград преди време бяха само донори на работна сила към столицата, но вече привличат работещи от околните общини.

Ботевград е част от икономическия център около столицата, тъй като много негови жители пътуват всеки ден на работа в София, но в същото време самият град привлича работещи от съседните му общини.

Над 1/3 от всички наети, които са от Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин, пътуват всеки ден до София за работа.

Но остава висок делът и на хората от Перник и в Ботевград, пътуващи до столицата, за да работят.

Така икономическият център София-Перник-Ботевград обхваща вече 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души.

Типичният модел за повечето е комбинация от голяма индустрия в ядрото на центъра и развиване на логистика в периферията.

По-големите центрове в България са шест. Произведената продукция от предприятията в София-Перник-Ботевград достига 89,7 млрд. лв. (41,7% от тази на всички предприятия в страната). В Пловдив-Марица-Раковски и Варна-Девня произведената продукция от предприятията достига съответно 20,1 млрд. (9,4%) и 12,4 млрд. лв. (5,8%).

Следват широките икономически центрове Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово (произведена продукция за 10,6 млрд. лв.), Русе-Търговище-Разград (продукция за 10 млрд. лв.) и Бургас-Несебър (продукция за 7,7 млрд. лв.).

През 2021 г. средната заплата в тези пет големи центъра (след София) е от порядъка на 1200–1400 лв. на месец, като достига до около 2000 лв. в някои общини като Раднево, Гълъбово и Девня.

В най-големия икономически център около София средната заплата още през 2021 г. е достигнала 1917 лв. месечно.

Тук живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 г. е 786 хил. души.

Интересно е, че 9 по-малки града и общини, които не са областни, са сред икономическите двигатели - това са Ботевград, Девня, Несебър, Козлодуй, Казанлък, Раднево, Гълъбово, Марица и Раковски.

В Козлодуй влиянието на атомната електроцентрала е много силно и средната заплата там отдавна е прехвърлила 2000 лева.

Това оказва влияние и върху данните на НСИ за заплатите в цялата област Враца - тя винаги е на едно от първите места в класацията по заплати и в това отношение се отличава силно от останалите области на Северозападна България.

Взаимодействието между ядра в рамките на един икономически център има усилващ ефект, отбелязват от ИПИ.

Картата на икономическите центрове позволява да се види, че има голяма разлика между икономическите центрове на юг от Стара планина и на север от нея (виж картата). Тези в Южна България често се обединяват и се сливат.

Например центровете около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. В известен смисъл

те следват трасето на магистрала “Тракия”, което показва, че изграждането ѝ е било силен стимул за развитието на икономиката около нея.

Примерите около Пловдив и Стара Загора демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони.

На север положението е съвсем друго. Взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта.

Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй, Велико Търново е един от икономическите центрове в страната с най-добра образователна структура - има много голям дял на висшистите.

Но взаимната свързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са добре развити и те остават отделни с по-малки зони на влияние.

Новото изследване се опира на данни от последното преброяване на населението, извършено през септември 2021 г. То показа, че мобилността на работната сила в България се е увеличила през последното десетилетие и в момента на практика около 40% от работещите в страната пътуват всеки ден до друга община, не тази, в която живеят, като в случая с Перник и София отиват дори в друга област.