193 години от рождението на Драган Цанков

Днес се навършват 193 години от рождението на именития интелектуалец и политик Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков), припомня БНР. 

Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и седми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.

Датата на рождението му е или 28 октомври или 10 ноември 1828 г. – според стария или новия Григориански календар.

Цанков е народен представител в Учредителното, I Велико народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880 – 1881 г.), IV (1884 – 1886 г.), X (1899 – 1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902 – 1903 г.) Обикновено народно събрание. Председател на XII Обикновено народно събрание в периода 22 април 1902 – 21 август 1903 г.

В края на 1856 г. Драган Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на „Община на българската книжнина“, която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание „Български книжици“, изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция.

След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник “България“ (1859 – 1863 г.), чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. През 1861 г. участва в посещението при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за епископ.

След неуспеха на унията през 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става служител в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе (1865 – 1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868 – 1869 г.) и Видинския (1869 – 1872 г.) санджак.

През следващите години е учител в Цариград. През 1876 – 1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува в Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание.