20 години от кървавия атентат в Кербала: Рейнджърите ни третирани като пушечно месо, виновни няма

Днес се навършват 20 години от кървавия атентат срещу българската военна база „Индия” в иракския град Кербала, когато загинаха петима български воини, а 27 бяха ранени. Камион-бомба разкъсва телената ограда, дежурните картечари и снайперисти застрелват двамата шофьори, камионът се удря в малък зид и спира, но мощният взрив разрушава казармената сграда, убива и ранява български момчета. 

Терористичният акт срещу база "Индия" на 27 декември 2003 г. отне живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Други 27 български бойци бяха тежко ранени, а базата понесе сериозни щети.

Кървавата Коледа бе оплакана с военни ритуали, а след това беше тикната в строго секретни доклади и укрита в 17 тома документи, предадени за вечно съхранение в Централния военен архив във Велико Търново.

България участва със свои военни контингенти в операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак от 2003 до 2008 г. 

В операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак България загуби общо 13 военнослужещи - майор Георги Качорин (загинал на 27 декември 2003 г.), старши лейтенант Николай Саръев (загинал на 28 декември 2003 г.), офицерските кандидати Иван Инджов (загинал на 27 декември 2003 г.), Антон Петров (загинал на 27 декември 2003 г.), Свилен Киров (загинал на 27 декември 2003 г.), Димитър Димитров (загинал на 23 април 2004 г.), Владимир Пашов (загинал на 24 октомври 2004 г.), Гърди Гърдев (загинал на 4 март 2005 г.), Преслав Стоянов (загинал на 3 май 2005 г.), Валентин Донев (загинал на 3 май 2005 г.), Марин Милев (загинал на 21 юни 2005 г.), Цветан Камов (загинал на 14 юни 2005 г.) и Паун Георгиев (загинал на 14 юни 2005 г.).

Докладът за атентата в Кербала бе разсекретен преди 9 години от тогавашния военен министър Ангел Найденов. Документът разкри, че рейнджърите ни са били третирани като пушечно месо заради слаба координация с полското командване, неглижиране на сигналите за опасност и тоталната липса на добра подготовка, включително по английски език, още от България. 

Изводът на експертите е един: “Българските воини станаха жертва на недостатъчно задълбочено познаване и на неточна оценка на обстановката, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като приятели на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция". 

Генерал Пламен Студенков

Според тогавашния началник на служба “Военна информация” на МО генерал-майор Пламен Студенков, разузнаването 12 пъти е сигнализирало, че се очакват нападения срещу нашия лагер. Атентатори-камикадзе многократно използват коли-бомби срещу войски на САЩ в различни горещи точки по света.

Месец по-рано със същата тактика са убити 19 италиански карабинери. Четири дни преди трагедията ген. Студенков заявява в българския печат, че всеки ден срещу нашия контингент има заплахи и че в Ирак действат повече от 200 въоръжени групировки.

Седмица по-рано е изпратено писмено предупреждение до българските миротворци. След като терористи извършват атентат в сърцето на регионалната военна свръхсила Турция, очевидно координацията, конспирацията и военният им потенциал са на добро равнище. Каква по-точна информация е била нужна на командира на батальона в Кербала подполковник Петко Маринов, за да вземе спешни и ефикасни мерки?

През октомври 2003 г. началници и специалисти от Генералния щаб са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения около лагера, той дава заявка за бетонни съоръжения, но поради ниска производителност на съответните иракски предприятия съоръженията не били изработени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО”. От друга страна, поръчва нови.

Уж не сме искали да издигаме солидни заграждения и да покажем, че сме дружески настроени към местното население, но след атаката шефове от МО и подп. Маринов обясняват, че сме приели лагера от американците и че поляците били длъжни да усилят инженерните ни съоръжения, защото батальонът нямал достатъчно инженерни машини и бил в състава на полската бригада.

“Базата ви издишаше”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, противникът не звъни от парадния вход. След нападение на 13 ноември 2003 г. срещу италианския контингент тече оживена кореспонденция между ГЩ, старшия национален представител и командира на батальона. От Ирак пристигат успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни мерки” за повишаване на безопасността на лагер “Индия”.

В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг” инспектира фортификационните съоръжения и инженерното осигуряване на лагера и дава указания за допълнителни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 процента”.

След 1 август 2003 г. комисии от Министерството на отбраната, ГЩ и Главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри отчети. Виновни няма и до днес. 

Ето някои щрихи от разсекретения през 2014-а доклад:

* недостатъчна подготовката на батальона преди неговото заминаване. Батальонът е изпратен, въпреки че подготовката му продължава само 168 часа (седмица в началото на лятото на 2003 г., а офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс);

* липса на координация с щаба на полската бригада, в чийто състав е българският пехотен батальон;

* недостатъчната разузнавателна информация за дейността на терористичните групировки с цел локализиране на непосредствените заплахи;

* непълна оценка на обстановката около базата и подстъпите към нея;

* непълно изграждане на фортификационните съоръжения;
неизпълнение в пълен обем на всички указания по защитата и охраната на базата от командването на батальона;

* непълноценно използване на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване на базата;

* несъгласуваност в действията с командването на полската бригада и най-смущаващото: „командирът на батальона не винаги е изпълнявал заповедите на старшия национален представител”.

Днес в Карлово министърът на отбраната Тодор Тагарев и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участваха във военен ритуал – панихида пред Паметника на загиналите в борбата срещу световния тероризъм. Военнослужещи от 61-ва механизирана бригада отдадоха почести и поднесоха венци. Паметта на загиналите в Ирак български войници беше почетена и в родните им места в страната.