20 години от трагедията "Индиго", виновни няма

Днес се навършват 20 години от трагедията пред столичната дискотека "Индиго", погубила седем детски живота. При инцидента през 2001 година загинаха 7 деца, а 12 пострадаха, стъпкани и задушени.

Всяка година на мястото на бившата дискотека (на стадион "Юнак") се събират оцелелите от трагедията деца и родители на жертвите, за да си спомнят за загиналите Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.

Осъдени за трагедията пред дискотеката на глоба от по 800 лева бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца затвор с тригодишен изпитателен срок и глоба от 1500 лева, а управителят на заведението Ангел Николов – глоба от 3000 лева, припомня "Факти".  

Делото беше връщано и започваше отначало няколко пъти. На 20 декември 2002 година Софийският апелативен съд прекрати делото и го върна на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения. Последва и второ връщане на делото. Процесът бе насрочен за трети път на 30 март 2006 година. Ден преди това прокуратурата внесе за трети път обвинителния акт.

По повод печалната годишнина тогавашният съветник на някогашния спортен и младежки министър Васил Иванив-Лучано Борис Вардев написа:

"Днес, както всяка година ще ви напомня, че се навършват точно 20 години от трагедията пред дискотека "Индиго". За мен лично това винаги ще е един специален ден, ужасен ден свързан с началото на моята политическа кариера.

Тогава на 25 години точно бях съветник на Председателя на ДАМС, и като цяло отговарях за младежката политика на Агенцията. Поради този факт и поради тогавашната тотална абдикация на Министерство на образованието от реакция по трагедията, ми се наложи да изнеса цялата тежест на развихрилата се след това истерия по медиите. За една седмица участвах във всички сутрешни блокове на телевизии от легендарната „2001” до Бтв.

Но най-тежко ми беше участието в две предавание "Искрено и лично" на Миглена Ангелова, където усетих цялата мъка и обвинения на семействата и съучениците на децата, върху себе си. Там се опитах, като единствен представител на институциите, колкото е възможно в такава напрегната и тежка атмосфера да изложа това, което ДАМС и младия и екип начело с Васил Иванов Лучано, започваше да прави за младите хора.

Ние наистина бяхме в началото. Първи дни. Точно нстартирахме Програма "Младеж" и започвахме диалог с големите младежки НПО е България. Асистирахме на плахите стъпки на сдружаване на младежите в страната. Една новост за тях, запазена до тогава само за сини и червени партийци и далавераджии. Беше ми/ни невъобразимо тежко.

Но все пак успяхме да променим статуквото. И да запалим една нова искрица, която днес гори в хиляди младежки НПО, съвети и отделни обществени лидери. Жалко, че има отстъпление по всички точки, които годни се опитвахме да прокараме. Нашата битка за младите и бъдещето продължава.

Бог да прости тези невинни душички. Страдам за тях заедно с всички техни приятели и роднини. Идват празници не забравяйте за сигурността на най-ценното за България, децата ни. Амин!"