2000 тюфлека пишат за Сенека
Преди има-няма 2000 години, късният стоик Луций Аней Сенека си прерязал вените, обвинен в заговор срещу император Нерон. Онзи ден пък 2000 български кандидат-студенти групово се заоглеждаха за бръснарски ножчета, с които да кръцнат китките си, след като на изпита по литература им се падна да пишат есе по сентенция на древния римски мислител.
Вече 3 години, откакто в Софийския университет решиха да разчупят калъпа и вместо да тълкуваш образа на либето и майката в поезията на Ботев, може да ти се падне да анализираш твърдение от нелитературен източник. Днес е Сенека, утре може да е някой афоризъм на Тодор Живков от „Марксистки концепции и практики”, а вдругиден – умозрение на Мегз от участието й в „Черешката на тортата”, където пробиваше щраусово яйце с бормашина.
И на мен ми се драйфа от парадигмалните анализи на проф. Никола Георгиев за единните родови понятия в лириката. Писнало ми е да търсим обществената и лична мотивация на Баба Илийца да изтръгне от земята прословутия си кол. Пет пари не давам за духовното пространство на универсалните нравствени ценности в „По жицата” на Йовков.
От една страна е похвално на прага на висшето образование да се провери доколко кандидатите са способни на критично мислене. Но не е ли по-важно да разберем какво са правили в онези 12 години на училищния чин, които кулминират всяка пролет в екзалтирано обратно броене, напъпили цицки, щедро надничащи през деколтета до пъпа и цунамита скъпо шампанско и евтина чалга?
Кога, ако не сега, в главите на младежите трябва да влезе нещо от българското литературно наследство, колкото и посредствено да е то на фона на световните образци на изящното слово? Не им ли набием в главите Бойчо Огнянов и Рада Госпожина докато са малки, много бързо мястото им ще бъде заето в съзнанието на подрастващите от Даарио Нахарис и Денерис Таргариен от „Игра на тронове”, или която си изберете високобюджетна телевизионна помия за зомбита.
Вервайте ми, като възрастни няма да имат нито време, нито желание, нито нерви да плуват през първобитните стереотипи на Вазов или да вдъхват миризмата на обор от елементарните, детски метафори на Елин Пелин. Ще се разполагат в електронното безвремие на социалните платформи и ще тънат в „Дяволското гърло” на ширпотребата за масите. Точно по тази причина изпитът по литература трябва да е скучен, закостенял, старовремски, консервативен, гнусен, труден. И да включва най-втръсналите ни и преповтаряни до втръсване клишета, а не Сенека. Защото иначе ще загубим каквото е останало от културната си идентичност и тогава наистина вкупом трябва да си режем вените.
