2021-а е нулева година за българското кино
Филмовите асоциации искат спешна среща с министъра на културата
За спешна среща с министъра на културата Атанас Атанасов настояват 4 филмови асоциации на продуцентите и операторите у нас. Поводът е плачевният финансов статус на българското кино.
Едва 3,9 милиона лева са дадени за разплащания по договори през 2021 г., а над 11,3 млн. лв. публични средства са върнати в държавния бюджет, пише в писмо, пратено до министъра на културата, до председателя на Комисията по култура и медии Тошко Йорданов и до Любомир Каримански, шеф на Комисията по бюджет и финанси в парламента.
Писмото, в което 2021 г. е описана като нулева за българското кино, е подписано от Асоциацията на филмовите продуценти, Обсерваторията по икономика на културата, Асоциацията на българските оператори и Асоциацията на българските анимационни продуценти.
По думите им филмопроизводството у нас се намира в безпрецедентна криза от година насам след приетите поправки в Закона за филмовата индустрия и правилника за прилагането му, въпреки че чрез тях бяха отпуснати допълнителни 18 млн. лева за киното. Те обаче не стигнаха до тези, за които бяха предназначени, а бяха върнати в държавния бюджет.
Причина за кризата е и фактът, че липсва нов устройствен правилник на Националния филмов център. Ако не бъдат предприети спешни мерки, според продуцентите хаосът ще продължи и през 2022 г.
Новият закон за филмовата индустрия бе внесен на 27 ноември 2020 г., а след приемането му над 280 филмови дейци, несъгласни с текстовете в него, поискаха ветото му.
При последвалите служебни правителства филмопроизводството на практика не беше възобновено.
Затова и продуцентите пишат: "2021 година беше нулева година за българското кино – както многократно предупреждавахме! На практика не бяха подписани договорите за финансиране на вече одобрени за производство проекти, за реализиране на фестивали, промоция и разпространение на филми."
Кинаджиие обясняват още, че извън справката за върнатите в бюджета пари "остават съдбите на над хиляда колеги, които останаха без работа, на десетки продуцентски компании, които нямаха възможност да реализират своите проекти, други, които изтеглиха заеми и задлъжняха, в старанието си да изпълнят своите ангажименти към европейските си копродуценти. Това, в комбинация с ковид кризата и липсата на финансови инструменти в сектора за подпомагане на засегнатите, създава изключително напрежение в професионалните среди.
Заради всичко това продуцентите настояват за спешна среща с министъра на културата. Те предлагат да се сформира експертна работна група за промени в правилника за прилагане на филмовия закон, както и за създаването на нов и адекватен устройствен правилник на Националния филмов център.
