208 г. от рождението на епископ Йосип Щросмайер , издал сборника с български песни на братя Миладинови
Хърватинът помогнал със 70 000 тогавашни гроша за песенното съкровище на народа ни
Днес отбелязваме 208 г. от раждането на големия приятел на България - хърватският католически духовник, национален водач и възрожденски деец епископ Йосип Щросмайер, издал през 1861 г. в Загреб сборника на българите от Струга братята Константин и Димитър Миладинови "Български народни песни, припомня БГНЕС.
Епископ Йосип Щросмайер е роден на 4 февруари 1815 г. в Осйек, Хърватия. Епископът е известен като голям благотворител, като подпомага построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Построява със собствени средства катедралата в Джаково (1866-1882).
Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови, с което реализира издаването на "Български народни песни"- произведение за песенното съкровище на народа ни, появило се след неимоверни усилия и трудности, благодарение на моралната и материалната подкрепа на епископа.
Тази книга се превръща в един от основните стълбове на Българското възраждане и категорично доказателство за етническите граници на България. Самият Щросмайер определя книгата като "поезията на българския народ".
Уникалното в случая е, че хърватинът Щросмайер, когато вижда ръкописа на Миладинови, написан на гръцки език, единствено условие, което поставя, преди да издаде книгата, е песните да бъдат написани със славянски български букви. Всичко това става, когато тогавашна Европа е смятала, че земите на изток до Черно море, на запад далеч зад Вардар, на север до Дунав и на юг до Егейско море са населени с гърци, когато споменът за величието на българската държава е бил на път да изчезне съвсем.
Само няколко месеца след освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. и знаейки, че Великите сили няма да оставят освободена България в рамките на Санстефанския договор от 03. 03. 1878 г., Щросмайер изпраща застъпническо писмо до папата, в което защитава реалните граници на България, предвиждайки, че Берлинският договор ще бъде несправедлив към българите.
По време на Сръбско-българската война Щросмайер подпомага Българския червен кръст за лечението на ранените и пострадали български воини. През 1884 г. почитта към големия приятел и благодетел на България изразяват дружество "Славянска беседа" и Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) го избират за техен почетен член. "Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце и особено трудолюбив, непорочен и честен български народ", казва тогава епископ Йосип Щросмайер