21 комисии ще има в 46-ия парламент

21 комисии ще има в 46-то Народно събрание. След дебат на депутатите от Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Четиридесет и шестото Народно събрание броят на комисиите дори бе увеличен от този на предходния парламент, тъй като някои от техните дейности бяха разделени.

Комисиите в 46-то НС ще бъдат следните:

• Комисията по бюджет и финанси
• Комисия по конституционни и правни въпроси
• Комисия по икономическа политика, високи технологии и дигитализация
• Комисия по външна политика и отбрана
• Комисия по въпросите на ЕС
• Комисия по икономическа политика, високи технологии с подкомисия по туризъм
• Комисия по енергетика и климат
• Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
• Комисия по отбрана
• Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
• Комисия по контрол на службите и прилагането на специални разузнавателни средства
• Комисия по земеделието, храните и горите
• Комисия по труда, социална и демографската политика
• Комисия по образованието и науката, въпросите на децата, младежта и спорта
• Комисия по здравеопазването
• Комисия по околна среда и водите
• Комисия по транспорт и съобщения
• Комисия по дигитализация, електронно управление, информационни технологии.

Предложението за отделната комисия за дигитализация е на ДБ, като Йордан Цонев от ДПС изрази мнение, че трябва да е отделно, защото вече обхваща всички сектори на икономиката и е много важен акцент дигитализацията в европейски план заради Зелената сделка и дигитализацията.

• Комисия по култура и медиите
• Комисия по вероизповеданията, правата на човека и жалбите на гражданите
• Комисия по политиките за българите в чужбина.

Ива Митева посочи, че от 2000 г. нищо не се прави по закона към дипломатическите представителства, които трябва да имат консултативни органи, както не е създаден и Национален съвет. Румен Йончев отбеляза, че има логика за създаване на комисията.

Депутатите решиха постоянните комисии да провеждат редовни заседания от вторник до петък - най-малко веднъж седмично. Предварителното предложение на Ива Митева бе от понеделник до петък, но според Йордан Цонев никой депутат няма да си остави региона, за да дойде на комисия в понеделник.

Депутатите не приеха предложението на БСП, представено от Крум Зарков, смяната на председателя на парламента да става с 1/10 от броя на депутатите, остана старият вариант - председателят ще се сменя с 1/3 от депутатите.

Председателят на парламента Ива Митева контрира, че не може да е 1/10, само защото БСП имат толкова гласове. Зарков отрече обвинението, аргументирайки се, че предлагат или да е от ПГ или 1/10. Така или иначе дебатът отпадна, тъй като мнозинството депутатите от комисията бяха против и въздържали се.

Дебатира и се нова роля на квесторите - да могат да влизат в роля в комисиите по воля на председателя с цел да има по-добър ред.

В тази връзка Ива Митева посочи, че има голям проблем и с обезщетенията при отстраняване на главния секретар на парламента - при последния секретар, отстранен от ГЕРБ, се изплатили 40 000 евро. 150 000 лв. пък били дадени за изплащане на Икономическия и социален съвет. Митева посочи, че правилата са въведени по времето на НДСВ и държавата плаща огромни обезщетения.

В дебата депутатите решиха главният секретар да може да се наема от новия председател на НС. Сега той се избира след конкурс, а така отпадат обезщетенията при отстраняването му при избиране на нов парламент.

Относно законопроектите - преди да бъдат внесени, ще трябва да минават през публично обсъждане, организирано от ресорната комисия, преди да бъдат внесени и гледани на първо четене в комисия.