37 години: Божията ръка и българската връзка

Годините се нижат една след друга, вече станаха 37. От онзи гол. Или по-точно от онези два гола, за които се говори и до днес. Геният на Марадона се прояви, като за едни остана Господ, а за други демон. 

Датата е 22 юни. Мексико е домакин на световното първенство през 1986 г. Ацтеките разполагат с великолепни стадиони в столицата Мексико, също в Гуадалахара, Леон, Монтерей. Популярността на играта расте навсякъде.

Но малко предистория.

112 държави записват националните си отбори за участие в квалифика­циите. България се озовава за пети път на високия форум. На мексиканска земя нашият тим успява да се нареди между 16-те осминафиналисти. Лъвовете имат удоволствието да играят мача на от­криването срещу „адзурите" и хвърлят първата бомба - 1:1, гол на Сираков.

Осминафиналите поднасят известни изненади. Белгия - СССР (4:3). Италианците са на­пълно безлични срещу Франция. С голове на Платини и Стопира Франция пе­чели леко този смятан предварително за интересен мач. Българите играят за първи път пред 120 000 зрители. На „Ацтека" губим от Мексико с 0:2.

Дания се самовзривява срещу Испания (1:5). В три от четвъртфиналите са нужни продължения и дузпи за определяне на победителя. Само Аржентина печели в редовното вре­ме срещу Англия. Но тази „печалба" съвсем не е ре­довна.

Така се стига до 22 юни 1986 г.

Ненадминатият Диего Марадона вкара два гола, които ще заемат трайно място в историята на шампиона­тите. Най-напред той с ръка промушва топката в мрежата на Шилтън. Всички с изключение на страничния арбитър Богдан До­чев виждат тази „ръчна топка".

Вторият гол е сигурно най-знаменитият на всички световни финали. Марадона прекосява триумфално целия терен, преодолява половината английски тим и забива топката в мрежата. Извънземен гол.

През 2006 година аржентинско футболно величие Диего Марадона отново си призна, че е вкарал с ръка първия си гол в четвъртфинала срещу Англия.

Марадона даде интервю за другия голмайстор в онзи мач Гари Линекер, който тогава работи като коментатор на Би Би Си.

"Да ръката беше моя, но в никакъв случай това не беше измама - заяви Диего. - Бих го нарекъл лукавство, хитрост или безочливост, но не и измама.

Вторият ми гол тогава беше фантастично изживяване за мен. Направих го по-лесно, отколкото това щеше да стане срещу Италия, Уругвай или Бразилия.

Защото английските футболисти са по-благородни и по-почтени на терена и не ме фаулираха, след като поех топката от нашата половина".

"Диего Марадона ми съсипа живота! Той е гениален футболист, но е малък човек. Нисък на ръст, и нисък като личност", заяви през 2010 година българинът Богдан Дочев.

Животът на семейството му се превръща в безкраен кошмар. След като се прибира в България, Дочев вади една снимка на Марадона, на която аржентинецът е сключил ръце в молитва към Бог преди началото на срещата с Англия.

На заден план се вижда самият Дочев с останалите от съдийската бригада. С равен и четлив почерк Богдан написва на гърба на снимката: "Армандо Марадона. Моят гробокопач."

Едва ли някой би могъл да се изрази по-точно за последствията от този гол, за който Марадона самодоволно заявява, че е вкаран с Божията ръка.

"Веднага видях, че аржентинецът игра с ръка - разказва още Богдан Дочев през 2014 г. - Но тогава правилата на ФИФА бяха такива, че страничният съдия може да дава мнение само ако главният рефер изрично го попита. Бенасьор беше много далече от ситуацията. Той посочи центъра веднага след като Марадона добута топката в мрежата. Аз просто нямаше как да се намеся срещу неговото решение."

За семейството на Богдан Дочев започват страдания, които продължават и след смъртта на рефера на 29 май 2017 г. Оттогава вдовицата му Емилия сама се грижи за дъщерята Елена, която тогава е на 56 години, но има тежки увреждания още от дете.

"Когато беше на осем години, тя преживя жестока катастрофа - разказва Емилия. - Неопитна шофьорка я блъсна на пешеходна пътека и буквално я хвърли във въздуха. Положихме много усилия, но част от уврежданията остават за цял живот. Мъжът ми я обичаше повече от всичко на света и сякаш това го крепеше в годините, след като Марадона ни причини това бедствие. Богдан отказваше да се предаде най-вече заради нея.

След световното в Мексико хора, които смятах за приятели, спряха дори да ме поздравяват. Богдан се затвори в себе си.

Не контактуваше почти с никого. Спря да ходи във футболния съюз, защото оттам му поискаха пари, за да продължи да свири мачове в България. Целият ни живот беше съсипан."

Един път в живота

Името на фотографа е Джо О'Конъл, който по същото време е на екскурзия в Мексико, но получава билети за мача от свой познат в посолството.

Взема със себе си назаем от приятел единствено 35-милиметров фотоапарат и се влива в бушуващия вулкан от емоции на "Ацтека".

Започва да прави любителски кадри от трибуните и се оказва, че има късмета да заснеме именно онзи емблематичен миг с Божията ръка.

"На стадиона все още не знаех, че е отбелязан толкова важен гол. Знаех, че Марадона е вкарал по някакъв начин, но не и контекста на това как топката влиза в английската врата.

Едва късно вечерта, след като изгледах медийното отразяване и повторенията на самия гол, се замислих дали не съм успял да хвана точно този спорен монент.

Няколко дни по-късно, след като проявих кадрите, осъзнах, че съм бил толкова близо до предоставянето на окончателно доказателство, че ръката му е насочила топката във вратата", признава той.

А самият фотограф признава, че е извадил невероятен късмет да бъде в точното време и на точното място.

"Това беше чист късмет. Всъщност, нямах никаква представа как да използвам фотоапарата правилно, преди самия мач отидох в магазин и ми обясниха. Когато видях после кадрите, ми беше трудно да повярвам, че аз съм ги заснел", допълва О'Конъл.