399 биса за Валентин Ганев или каква е разликата между виолата и контрабаса

Актьорът играе специално юбилейно представление на моноспектакъла "Контрабасът" на Голямата сцена в Народния театър

Култура
11:37 - 09 Март 2023
2497
399 биса за Валентин Ганев или каква е разликата между виолата и контрабаса

"На 16-и март, четвъртък, от 19:00 ще представим "Контрабасът" от Патрик Зюскинд на Голяма сцена на Народния театър. Такива изяви си позволяваме, когато си играем на нумерология и отбелязваме някакви кръгли бройки на състояли се спектакли. Ковид кризата обърка малко ритъма им, затова ще го обявим като стока, която искаме да се похарчи - 399 пъти. Колко е истинският им брой - един господ знае!" Това сподели във фейсбук един от най-известните и талантливи български актьори Валентин Ганев. Вече 23 години той се раздава в моноспектакъла, като постановката се превърна в най-дълго играната на сцената на театъра.

"Контрабасът" ни е звучал и играл в почти всички наши градове и на повечето театрални фестивали. Показвал е грифа си и в няколко световни театрални столици - Белград, Лондон, Москва, Ню Йорк, Бостън, че и Струмица в Северна Македония. С "Контрабасът" беше открит т.н. "Театър на 4-ия етаж" (сега сцена "Апостол Карамитев") през януари 2001 година по времето на ръководството на Александър Морфов и Павел Васев, по предложение на драматурга Елин Рахнев, под режисурата на Пламен Марков, в превод на Ирина Илиева, в сценичната среда на Невена Белева и под музикалната педагогика на проф. Георги Велков и Слав Бистрев", припомня именитият актьор.

"За звуковата партитура се съветвах със Слав Бистрев, който с възхитително постоянство и строгост, вече над 22 години се грижи контрабасът в ръцете ми да издава качествени звуци. Визията на рекламните материали и плакатът направиха през годините Деспо (Стефан Десподов, б.ред.) и Янина Петрова. Фотографи бяха Бистра Бошнакова - Парсънс, Атанас Кънчев, Божидар Марков, Владимир Луповской и Стефан Щерев. Помощник режисьор дълги години беше Ирина Иванова, а последните, може би десет, е Рени Икономова.

На всички горе споменати и неспоменати осветители, озвучители, театър-майстори, гардеробиери, реквизитори, организатори, билетопродавачи, на фен клуба на спектакъла, на целия Народен театър, на неизброимата публика, огромно благодаря!", искрен бе Валентин Ганев.

"По традиция, очаквайте изненади с любезното участие на Жорж Паликарски, Стефан Додуров, Слав Бистрев и още някой. Както се казва в пиесата: "Каква е разликата между виолата и контрабаса? Контрабасът гори по-дълго!", сподели с чувство за хумор актьорът.

Специално за случая моноспектакълът на Валентин Ганев на 16 март ще се играе на Голяма сцена. Подобно нещо за последно се случи през 2018 г., когато „Контрабасът“ отбеляза юбилей на кота 300.

През годините всяко юбилейно представление на „Контрабасът“ по едноименната пиеса на Патрик Зюскинд се превръща в паметно събитие: за номер 200 на финала звучаха 12 контрабаса, номер 250 завърши като рок концерт, а в номер 300 мистериозната любима на героя „оживя“ в плът и кръв в лицето на световноизвестната оперна прима Ина Кънчева.

Сега, за 399-ото представление, Валентин Ганев възнамерява да покани всички, които през годините са участвали в изграждането на спектакъла.

„Контрабасът”, създаден по прочутия текст на Патрик Зюскинд, с право е определян и от зрителите, и от критиците като един от най-добрите моноспектакли на родния Бродуей. Напълно заслужено той е носител на множество национални театрални награди, сред които „Икар” за режисурата на проф. Пламен Марков, участвал е в над 15 театрални фестивала.

Самият Валентин Ганев го е играл на сцени в Лондон, Бостън, Ню Йорк, Москва, Белград, Скопие и е печелил „Икар“ и „Аскеер“ за мъжка роля. Още с премиерата ритиката оценява виртуозността на режисурата и изключителното майсторство на актьора.

Героят на Валентин Ганев е музикант, влюбен в млада оперна дива. Проблемът му е, че макар и да обича своя контрабас, той е отчаян от неговата незабележимост в оркестъра. Затворен сам в клаустрофобичното пространство на музикалната си стая, той ту се идентифицира със своя инструмент, ту се разграничава, като някъде в движението между двата полюса търси да намери себе си по парадоксален и трагикомичен начин.