4 години по-късно: Скъсано въже или миг невнимание уби Атанас Скатов?

Топ катерачът и неуморим търсач на нови върхове Атанас Скатов остана завинаги в ледения ад на К2. Алпинистът-веган сбъдна много свои мечти, но така и не успя да осъществи най-голямата - да развее знамето на връх К2. На 5 февруари 2021 година, 42-годишният Наско изчезна на слизане от Лагер 3 към Базовия лагер. На страховития му полет е станал свидетел канадският алпинист, приключенец и филмов режисьор Елиа Сайкали, който сподели разказа си, който би искал да забрави.

Загиналият при спускане от Лагер 3 до Базовия лагер в подножието на осемхилядника К-2, има завидна „корона” – изкачил е 10 от 14-те осемхилядници, между които Еверест два пъти. На един от тях е бил без допълнителен кислород, на три без шерпа. Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци и първият веган, изкачил Джомолунгма.

Скатов щурмува най- стръмния и опасен връх в света – К2, в свирепия февруари. След неуспешна атака на върха в Пакистан, българинът изчезна на слизане от Лагер 3 към Базовия лагер. Той и още 20 души успяха да се изкачат до Лагер 3, но малко по-късно от непалската фирма-организатор на експедицията съобщиха, че атаката се прекратява, а участниците започват да слизат към Базовия лагер.

В мразовитата утрин на 5 февруари, пакистански туроператор съобщи за трагедията – Скатов е паднал на място и заради трудния достъп, а до него няма как да стигне спасителен екип. Скатов пада от пътеката на около 7400 метра височина, а тялото му e намерено от армейски хеликоптер на около 5500 метра към 15.00 ч. местно време.

Тялото му бе открито с хеликоптер на пакистанската армия и  транспортирано от Базовия лагер към Скарду. Наско бе погребан в родния си Сливен.

Трагедията разбуни духовете, след предположението, че скъсано въже е погубило големия катерач. Тази версия застъпи мениджърът му Мария Илиева. Печалната версия потвърдиха и други алпинисти, включително чужди, които разказаха, че някои обезопасителни въжета под върха са стари и опасни.

Според Илиева е имало цял участък по върха, който не е бил обезопасен, и се е наложило участниците в експедицията да направят въже с плат от дрехите си. Впоследствие нелепата гибел заради лошото обезопасяване бе доказано и с документи.

Тръгнаха и други версии – че причина за падането на Скатов не е скъсано въже, както беше обявено първоначално, а грешка при смяна на осигуровките. Това съобщи Канишур Гургей - мениджър в непалската агенция - организатор на голямата експедиция на К2.

Оставало му е малко докато успее да се върне в базовия лагер, но явно умората си е казала думата и Скатов допуска грешка при смяна на осигуровките. От непалската агенция увериха, че въжето по маршрута е ново и сменено именно заради зимната експедиция.

За трагичната гибел на българина разказа канадският алпинист и филмов режисьор Елиа Сайкали в личния си сайт. Сайкали се върна към събитията от нощта на 4 февруари и сутринта на 5 февруари. Той е и един от преките свидетели на падането на българина, но подчертава, че никой не е видял какво точно се е случило, за да се стигне до фаталния полет на българина в бездната.

„Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. „Този ще се самоубие“, каза един алпинист за друг, който бе решен да опита да изкачи върха.

Имаше над 25 човека в лагер 3 в нощта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини и ние трябваше да сме с тях, но в собствената палатка, която носехме.

По ирония на съдбата имахме сериозен проблем с кислорода. Този, който поръчахме не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са там, а не бяха. Пристигнахме прекалено късно под К2 и бяхме на план за бърза аклиматизация, при който разчитаме 100% на допълнителен кислород и знаехме, че сме мъртви без него. В резултат се отказахме от изкачването и продукцията, заради тази логистична грешка. Грешка, която може би ни спаси живота.

Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едва работеха, за да разтопим лед. Единственото ни спасение бе топлината, която произвеждат три тела, покрити само от елементите на найлонова материя. Но беше като „Дисниленд“ в сравнение това, което се случваше по-нагоре“, описва ситуацията Елиа Сайкали и цитира:

„Не си чувствам пръстите на краката  тук. Не съм си сменял дрехите и замръзвам.“ „Защо по дяволите няма повече палатки.“ Това са част от репликите, които се чуват по радиото.

Около 11 вечерта изключихме радиото, за да пестим от батерията. Знаехме, че няма да знаем какво е станало с нашите приятели до следващия ден. Знаехме, че те са си самодостатъчни и са най-силният и най-опитният екип. На другата сутрин започнахме да слизаме около 10 часа сутринта. Вече бях ударен точно по главата от камък, който можеше да ме убие и остави дупка в каската ми. Заради това бях изключително предпазлив надолу.

Много е трудно да знаеш кое въже да избереш, когато слизаш от К2, тъй като има прекалено много стари. Трябва да си внимателен, а и наясно с факта, че вземеш ли грешното решение, въжето няма да издържитежестта ти и ще завършиш мъртъв. Внимавах и пресмятах по три пъти при слизането. Когато се съмнявах, се захващах за няколко и разчитах на това, което вярвах, че е новото. Трябва да благодаря на моя приятел и партньор в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, тяло прелетя над мен от нищото.

Нямаше предупреждение. Нямаше викове. Нямаше звук. Само ужасяващата гледка на един човек, с червен екип, който прелетя главата ми. Изкрещях от ужас. „По дяволите. О, не. По дяволите!“

Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи, който бе над мен. Гледах 5-10 секунди, докато той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света и щеше да е разбита от новината. Както и много други. Това, което се случи с Атанас е най-големият кошмар за всеки алпинист. В някакъв момент тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието, а екипът му остана на склона, в снега, някъде между японски лагер 3 и лагер 1.

Лакпа Денди, партньорът и шерп на Атанас, бе в тих (контролиран) ужас. Ние бяхме първите, които го видяха след инцидента. Лакпа ни показа видео, което е направил моменти преди падането. Атанас изглеждаше стабилен на него. Той се бе вързал към обезопасителното въже и използваше своето ATC устройство, за да слиза по фиксираните линии. Нямаше нищо необикновено във видеото.

Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и компетентни катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя приятел и клиент. Чувствах се ужасно за него, нищо не можеше да е по-лошо. „В един момент Атанас беше там, в следващия го нямаше“, каза Лакпа.

Не е възможно да се обясни точно какво е станало, защото няма свидетели на серията от действия на Атанас преди падането. Спекулира се, че има грешка при прехвърляне на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на факта, че не си направил грешка. Защото, ако си, си мъртъв. Паднеш ли, няма да спреш до дъното на планината. Аз постоянно проверявах по три пъти да не направя грешка. Атанас може да е направил такава, но никой никога няма да знае това, защото никой не видя точно какво се е случило.

Въпросите около смъртта на Атанас Скатов остават, остава и светлата му следа в алпинизма като пример за волния човешки дух и стремежа да вървиш нагоре.