40 години от началото на перестройката

Преди 40 г., на 15 октомври 1985 г., избраният през март същата година за генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) Михаил Горбачов (1931-1922) излага своите планове за реформи в икономическата сфера. Тази негова реч на Пленум на ЦК на КПСС някои изследователи приемат за начална дата на "перестройката". Според други началото е на 23 април 1985 г., когато Горбачов използва за пръв път понятието.

Също на днешната дата, през 1990 г., Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир.

По този повод публикуваме статия от руското икономическо издание "Взгляд" за 40-годишнината на перестройката, излязла на 23 април тази година.

Преди четиридесет години генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов стартира икономическа реформа, целяща да възстанови съветската икономика.

За първи път е произнесена и вече известната дума "перестройка".

Случва се обаче точно обратното: няколко години по-късно Съветският съюз се разпада, отчасти в резултат на тези реформи. Какво се случва и предопределен ли е този резултат?

В началото на 80-те години на миналия век настроенията в полза на мащабна реформа на механизмите за управление на икономиката започват да се засилват в съветското ръководство. По това време темпът на икономически растеж се забавя. Докато през 60-те години средният растеж на БВП, базиран на паритета на покупателната способност (ППС), е 5,48% (в сравнение с 3,8% в САЩ, 10,5% в Япония, 4,48% в Западна Германия и 5,6% във Франция), през 70-те години средният темп на растеж спада до 2,71% (2,8% в САЩ, 4,65% в Япония, 2,74% в Западна Германия и 3,65% във Франция). Петролното ембарго и последвалото покачване на цените на петрола имат възпиращ ефект върху западните икономики. За СССР, напротив, това създава възможност да печели повече от износ на петрол ("Самотлор" произвежда първия си петрол през 1971 г.). Увеличението на приходите от износ обаче не води до ускорен икономически растеж. Напротив, икономиката започва да се забавя.

Опитите за решаване на проблема чрез увеличаване на инвестициите в производството не дават осезаеми резултати.

Обемът на незавършеното строителство нараства. Недостигът на потребителски стоки се задълбочава. По отношение на производителността на труда СССР значително изостава от водещите западни страни.

Възникват съмнения относно ефективността на съществуващия планов механизъм за управление на икономиката. Все по-сложната производствена система пречи на Госплан ефективно да разпределя производствените задачи на база единици между предприятията. Преди войната (през 1940 г.) националното икономическо планиране обхваща 4744 физически показателя. До 1953 г. този брой нараства до 9490. По-нататъшното експоненциално нарастване на продуктовата гама прави невъзможни всякакви надеждни изчисления и Никита Хрушчов, който предпочита прости решения, одобрява прехода от физическо към брутно планиране (т.е. от продукция в единици към продукция в парично изражение).

В резултат на това, макар успешно да изпълняват плановете си, предприятията избират не най-необходимите артикули, а по-скоро най-печелившите - тоест, при фиксирани цени, най-малко трудоемките продукти или продукти, чието производство би избегнало проблеми с доставките на компоненти. Критериите за подбор можеха да варират, но Госплан вече има само ограничено влияние върху тях.

На априлския пленум от 1985 г. Михаил Горбачов заявява, че "ръководителите на много министерства и предприятия се опитват да изтръгнат от държавата повече капиталови инвестиции, металорежещи машини, суровини и гориво. В същото време те често са безотговорни по отношение на рационалното им използване... В капиталовото строителство много проекти се строят прекомерно дълго... Разширяването на капацитета се забавя... Планът за въвеждане в експлоатация на дълготрайни производствени активи се изпълнява незадоволително. В складовете на предприятията и на новите строителни площадки се е натрупало значително количество неинсталирано оборудване. В повечето индустрии научно-техническият прогрес е муден, по същество еволюционен - предимно чрез усъвършенстване на съществуващите технологии и частична модернизация на машините и оборудването".

Пълзяща реформа

Икономическите реформи на Горбачов не съществуват като единна концепция (за разлика от плана за реформи Гайдар-Чубайс). Отделните мерки са въвеждани или самостоятелно, или постепенно, стъпка по стъпка, когато се появяват различни икономически проблеми. Освен това, отделните стъпки могат да си противоречат.

Така през май 1985 г. е обявена кампанията срещу алкохола. Не е изчислено обаче нейното въздействие върху

бюджета, който губи 15% от приходите си поради спада в продажбите на алкохол.

Първоначалните стъпки, насочени към ускоряване на икономическия растеж, са в съответствие с предишната планирана логика, която осигурява успеха на индустриализацията и следвоенното икономическо възстановяване. Както Априлският пленум от 1985 г., така и 26-ият конгрес на КПСС (25 февруари - 6 март 1986 г.) подчертават необходимостта от ускорено развитие на машиностроенето като основа за ускоряване на общия икономически растеж.

"Основната задача е бързото преминаване към производството на нови поколения машини и оборудване, способни да внедряват съвременни технологии, драстично да увеличат производителността на труда, да намалят разхода на материали и да повишат производителността на капитала. Приоритетно внимание трябва да се обърне на подобряването на производството на металообработващи машини и ускоряването на развитието на изчислителната техника, инструментариума, електротехниката и електрониката като катализатори на научно-техническия прогрес", заявява генералният секретар на пленарната сесия през април 1985 г.

Първоначалните стъпки дават резултати.

Докато растежът на БВП през 1985 г. е 1,57%, той се увеличава до 3,46% през 1986 г. Но през 1987 г. растежът се забавя до 1,8%. Най-важното е, че става ясно, че действията на макро ниво в рамките на плановата икономика не решават проблеми на ниво предприятие и не са много полезни за насищане на пазара с потребителски стоки или за задоволяване на реалното търсене.

Опит за справяне с този проблем включва стъпки за увеличаване на независимостта на предприятията чрез разширяване на бизнес счетоводството. На 26 май 1988 г. е приет Законът "За кооперацията в СССР", с който на практика се легализират предприемаческите и недържавните банкови дейности.

През декември 1988 г. Горбачов, говорейки на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, обявява началото на преобразуването на военното производство в страната ни. Въпреки отличната идеологическа обосновка за този ход, рязкото намаляване на финансирането за предприятията на съветската отбранителна промишленост и преминаването им от високотехнологично военно оборудване към потребителски стоки, които несъмнено са били необходими на пазара, но далеч по-малко сложни, се отразяват негативно на макроикономическите процеси. През 1989 г. икономическият растеж спада до 0,95%, а през 1990 г. започва рецесия, достигайки 3,61% за годината.

Външни икономически сътресения и вътрешни противоречия

Външният шок, пред който СССР се изправя поради срива на световните цени на петрола, също заслужава да се спомене. Сега е широко разпространено мнението, че САЩ умишлено са преговаряли със Саудитска Арабия за увеличаване на производството на петрол, за да провалят съветската икономика. Но в действителност процесът е имал различна логика. Изправени пред загубата на контрол над петролния пазар през 70-те години на миналия век и съгласуваните действия на страните от ОПЕК,

САЩ започват да търсят начини да си възвърнат контрола.

През 1983 г. се появяват петролните фючърси и формирането на цените се измества от ОПЕК към финансовия пазар. Ирано-иракската война от 1980-1988 г., съпроводена с удари по танкери в Ормузкия проток, води до покачване на цената на барел петрол над 30 долара (над 100 долара днес, коригирани с инфлацията). Това прави производството на петрол в Северно море (Англия и Норвегия) печелившо. Делът на ОПЕК започва да намалява и САЩ убеждават Саудитското кралство да удвои производството. Допълнителното предлагане на петрол срива цените до 18 долара, намалявайки наполовина приходите от износ на петрол на СССР от 1986 до 1990 г.

Законът "За кооперациите..." премахва бариерата между безкасово и безкасово обращение. Ръководителите на предприятия със значителни непарични активи получават възможност да ги осребрят чрез кооперации. И дори ако не е ставало дума за корупция, а по-скоро например за възможността да се осигурят допълнителни стимули за работниците в най-търсените професии, тези пари все пак се вливат в потребителския пазар, където недостигът става все по-остър.

Политиката за увеличаване на материалните стимули на работниците ефективно води до общо увеличение на заплатите.

За петте години от 1985 до 1990 г. средната месечна заплата се е увеличила с 58% (от 190 на 300 рубли на месец), докато за десетилетието от 1975 до 1985 г. тя се е увеличила с 27% (от 150 на 190 рубли). В условията на фиксирани цени на дребно това увеличение на заплатите води до изчезването на широка гама от стоки от рафтовете на магазините.

Разширяването на самостоятелността на предприятията води до факта, че те използват все по-голям дял от продукцията си в собствени схеми за обмен, грижейки се за снабдяването на своите работници и изостряйки дефицита в държавната търговия или в планираното снабдяване на други предприятия.

Накрая, към 1989-1990 г., републиките и регионите също започват да провеждат все по-независима политика, ограничавайки износа на дефицитни стоки от регионите (дори до степен на установяване на квазимитнически контрол) и поемайки контрол върху предприятията, разположени на тяхна територия. Към 1990 г. приблизително 30% от всички ресурси формално остават под контрола на съюзния център, въпреки че Кремъл има далеч по-малка свобода да ги управлява, отколкото ръководителите на републиките.

Причини за провала на реформите на Горбачов

По време на реформите, които се опитват да въведат елементи на бизнес счетоводството в съветската икономика, структурните ценови дисбаланси представляват огромен проблем. Административно определените цени не отразяват реалните производствени разходи. Разликата между цените и реалните производствени разходи за сложни технологични вериги прави невъзможно оптимизирането на производствените процеси и подобряването на икономическата ефективност в плановата икономика.

Естественото сравнение на реформите на Горбачов и Елцин с реформите на Дън Сяопин не е в полза на съветските и руските реформи. И двете изискват реформиране на плановата социалистическа икономика.

Но реформите в Китай са проведени според предварително замислена концепция, а не чрез импровизация в хода на реформите.

По времето, когато реформите започват, хората на власт в Китай все още помнят как функционира пазарната икономика. А след смъртта на Сталин, когато Съветският съюз и Китай не успяват да намерят общ език, някои китайски кадри започват да учат в западни университети. Те също имат разбиране за това как работи пазарната икономика, поне на ниво възприятие.

Накрая, китайците са подпомогнати от геополитически фактори.

Съединените щати, в замяна на възможността да отделят Китай от съюза му със СССР, отварят пазара си за китайски стоки.

СССР обаче е подложен на ограничения, наложени от КоКом (Координационен комитет за многостранен контрол върху износа), международна организация със седалище в Париж, създадена от Съединените щати през 1949 г. за контрол на износа на "стратегически" стоки и технологии за СССР и други социалистически страни. Опитът на Горбачов към Запада е мотивиран от желанието да получи същото преференциално третиране като Китай.

Но САЩ разбират как да печелят от сътрудничеството с Китай, който разполага с евтина работна ръка, и изобщо не желаят да допуснат СССР (който произвежда една трета от гражданските самолети) до световните пазари, където биха могли да се конкурират със западните компании (дори и не на потребителския пазар). 

Освен това, икономическите реформи и политическите трансформации в Китай не се случват едновременно. Първо, борбата срещу наследниците на Мао е приключила, след това са започнали икономическите реформи, а след техния успех Дън Сяопин е изградил нова политическа система, която е имала за цел да осигури стабилност след неговото напускане.

Междувременно Горбачов трябва да води борба за власт в Комунистическата партия на Съветския съюз, като едновременно с това провежда икономически реформи.

Само това означава, че новите икономически мерки често се въвеждат не след внимателни изчисления и с дългосрочна перспектива, а по-скоро ad hoc, често водени от идеологически предписания. Трудно е да се разбере дали Горбачов разширява автономията на предприятията като част от икономическите си реформи или просто се е опитвал да се доближи до управленския корпус, от чиято подкрепа се нуждае в конфронтацията си с партийната номенклатура.

Въпреки че Горбачов успява до голяма степен да обнови Политбюро и Централния комитет, не всички новоназначени са негови съюзници.

Съзнавайки съдбата на Хрушчов, който е отстранен на извънреден пленум на Централния комитет, Горбачов предприема политика на демократизация на КПСС.

След това, осъзнавайки, че логиката на реформите не се подкрепя от партийния апарат, той се опитва да се опре на Съветите, преминавайки към избиране на депутати на конкурсна основа (тъй като безспорните избори щяха да останат под контрола на регионалните партийни организации). Следващата стъпка е въвеждането на поста президент на СССР. На 15 март 1990 г. Горбачов заема този пост след гласуване от Конгреса на народните депутати.

Но политическата реформа не е завършена. На фона на задълбочаващата се икономическа криза, първо консервативните комунисти се опитват да обърнат реформите, като организират Държавния комитет за извънредно положение, а след това демократичните комунисти (или бивши комунисти, като Елцин) и сепаратистите комунисти сред лидерите на съюзните републики просто разпускат СССР. Това е направено в нарушение на Конституцията. Но тъй като съюзният център вече не контролира ситуацията на местно ниво до този момент,

политическият колапс на СССР слага край и на икономическите реформи на Горбачов.

И тъй като икономическите проблеми не са решени, а по-скоро се влошават, всяка република е принудена да предприеме свои собствени икономически реформи. Но това е друга история.