41 500 българи драпат за Лондон и след Брекзит

Четиридесет и една хиляди и петстотин българи искат да живеят във Великобритания след Брекзит. Те са подали заявление пред властите, че искат да останат в страната. Кандидатствали са за така наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските граждани да останат легално в Обединеното кралство и след като то вече няма да е част от ЕС.

Цифрите показват, че страната ни е първа сред държавите, чиито граждани много бързо са започнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявления са подадени само за два месеца и се равняват на около 42% от 100-те хиляди нашенци, за които властите са информирани, че са официално в страната.

Кандидатствалите са колкото един средно голям град у нас от мащабите на Видин. Лондон обаче се тревожи, че освен 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и много други, за които британските власти дори не подозират. Голяма част от тях работят и живеят нелегално при сънародници и това крие бъдещ проблем - след Брекзит те могат да бъдат депортирани.

При една от срещите си с представители на местната власт в Северен Лондон българският посланик Марин Райков е бил информиран, че 80% от нашите граждани там са толкова неграмотни, че дори не могат да си вземат полагащите им се помощи. Когато ги питали за адрес, те посочвали с пръст посока. Децата им в училище не говорели нито английски, нито български и интегрирането им било изключително трудно .

Мнозина от нашенците избират район Енфилд в северната част на британската столица - там наемите са ниски и голямата българска общност от години там.

В консулската служба към посолството в Лондон са отворени допълнителни две гишета и има специално определен служител за даване на информация по телефона, за да могат повече сънародници да сменят старите си паспорти с биометрични - условие за достъп до електронната система на британското вътрешно министерство за издаване на статут на уседналост.

Успоредно с това ще продължат и информационните срещи на служители на посолството с български граждани. До момента вече е имало 28 такива събирания.

“Мого от нашите сънародници смятат, че Брекзит няма да се случи, и отлагат да кандидатстват за статут за уседналост, което е грешна стратегия. Първо го правеха, защото не им се плащаше таксата от 65 паунда. След като тя бе премахната, продължават да изчакват, за да видят какво точно ще се случи”, обясни българският консул в Лондон Мария Ангелиева. Според нея не е добре да се чакат последните месеци от огласените срокове за кандидатстване, тъй като британските власти може да поискат допълнителни сведения и документи, удостоверяващи, че лицето е живяло на територията на Великобритания през последните 5 г. и процедурата да се забави. А след Брекзит settled status ще е необходимо условие за много неща, сред които започване на работа, наемане на жилище, получаване на медицинско обслужване и социални помощи.

Ангелиева съобщи, че някои хазаи и работодатели вече дори са започнали да го изискват, но това е незаконно.

Право на статут на уседналост имат всички европейски граждани, които в продължение на 5 последователни години са пребивавали във Великобритания. За пенсионерите необходимият срок е 3 г., а за лицата с трайна неработоспособност – 2 г. Ако са били по-кратко, ще трябва да подадат заявление за временен статут на уседналост (pre-settled status) и след като натрупат необходимото време, да кандидатстват отново.

Settled status ще е необходим и за българските деца на Острова, за да ходят в детска градина, училище и да бъдат лекувани безплатно. Така че родителите, след като уредят своя статут, трябва да кандидатстват за разрешително и за тях.

Статутът не е за цял живот. Ако притежателят му напусне Великобритания за повече от 5 г., той го губи и ще може да се върне в страната с виза.

По данни на британското вътрешно министерство едва на 0,2% от обработените до момента 668 000 заявления за статут на уседналост не е даден отговор. На 66 на сто е даден settled status, а на останалите - временен. Най-много молби са получени от граждани на Полша и на Румъния – съответно 132 400 и 110 900, но пък и техните общности на Острова са около милион. С най-малко заявления са Люксембург – 200, и Словения – 800.