50 години от смъртта на Джими Хендрикс (ВИДЕО)

Днес се навършват 50 години от смъртта на най-видния представил на трагичния "Клуб 27", китарния Бог Джими Хенрикс. Музикантът е роден в Сиатъл през 1942 г. и е отглеждан основно от баща си Ал, защото майка му не се интересува много от семейния живот. Още като дете бил луд по китарата. 

Джими се присъединява към армията през 1961 г., което е възможност за млади чернокожи мъже, които не са стигнали до колежа по това време, за да имат поминък. След само една година с парашутистите, той си чупи глезена при скачане и е освободен. Хендрикс започва да свири като подкрепящ музикант в множество R&B групи. Той обикаля с братята Айли, Литъл Ричард и много други звезди от онова време в така наречената верига Chitlin 'Circuit, асоциация на афроамерикански танцови клубове. Трудна школа, нов нея той се учи от някои от най-добрите и най-смелите изпълнители на своето време.

Да живееш като хипи в Гринич Вилидж

По това време Хендрикс вече изгражда своя пищен вид. На сцената той трябва да носи костюмите, които все още са били често срещани по това време, но насаме обича да тича наоколо с пауново перо в шапката и дебели вериги. Слабият, висок Хендрикс, който също има кръв на чероки от страна на майка си, е с външен вид, който се забелязва далеч от сцената. Въпреки че се смята за изключително срамежлив, той е приятелски настроен и достъпен и винаги има усмивка на лицето си. Заедно с неговата амбиция и артистична визия, това води до неустоима харизма. В краткия си престой в Ню Йорк Хендрикс има няколко връзки наведнъж. Той и хората около него в Гринич Вилидж вече живеели като хипита, преди това да стане модерно по целия свят. Хендрикс изглежда по съвсем различен начин, когато пие.

Когато британският търсач на таланти, мениджърът и продуцент Час Чандлър вижда Хендрикс в легендарното "Café Wha?", той знае: "Ще направя звезда от този тип." Той го води в Англия и го събира заедно с барабаниста Мич Мичъл и китариста Ноел Рединг, който трябва да свири на бас. Поради виртуозността на свиренето на Хендрикс и невижданите досега звуци, които той вади от китарата си, триото звучи като цял квинтет. Jimi Hendrix Experience, както се нарича групата, съчетава американски блус с британски блус стил и R&B с рок. След като новото трио предизвиква сензация в Англия и всички - от Бийтълс до Ролинг Стоунс - идват да ги видят на живо, първото турне на The Experience в САЩ също става триумф. Най-големите изпълнения на Хендрикс включват появата му на поп фестивала в Монтерей през 1967 г. Оттогава родината му, САЩ, е в краката му. Хендрикс и неговият звук се вписват точно в онази епоха на големи сътресения, и за много кратко време той се превръща в суперзвезда.

Бясно сценично поведение

Не само писането на песни на Хендрикс, неговото свирене на китара също е неприспособено във всяко отношение: левичарят използва десни китари, които просто се обръща и нанизва обратното. Той свири блус соло и рифове със страст и плам, невиждани досега при китаристи. Цялото му тяло трепти с всяка нота, той размахва бедрата си, коленичи, ляга по гръб, многократно свири цели пасажи със затворени очи. Като шоу ефект той обича да свири с китара зад главата си или със … зъби. В даден момент на екстаз той потрошава своя Fender Stratocaster в усилвателите или го запалва с бензин.

Но извън сцената Хендрикс е всичко друго, но не и див човек. Той е истински музикален маниак. Преди дори да се облече, той си слага китарата и дори си прави закуска с включен инструмент. Той композира нон-стоп. В документалния филм „"Jimi Hendrix: Hear My Train A-Comin'" от Боб Смитън, съвременник казва, че Хендрикс се е интересувал само от две неща: музика и жени. В Ню Йорк Хендрикс сбъдва мечта за цял живот и екипът му около продуцента Еди Крамър създава собствено студио за милион долара, "Electric Lady Studio". Успехът на самостоятелно продуцирания от него трети албум "Electric Ladyland" му носи позиция №1 и става най-добре платеният мвузикант на своето време.

Икона за контракултура

Хендрикс успява отново да изненада всички на фестивала Уудсток . Той се появява с нова формация и освен всичко друго изсвирва версия на химна на САЩ „Изпъстреното със звезди знаме“, коятопоразява сърцето на нацията. След като изсвири първите няколко ноти „класически“, той внезапно имитира бомби и картечен огън, падащ за минути с неговия Fender Stratocaster и педалите за ефекти. Поздрави от Виетнам. Докато Хендрикс стои там на сцената, с лента на челото си и яке с ресни, той изглежда като модерна версия на Джеронимо - той е индианец, афроамериканец и хипи едновременно. Сега той не е „просто“ рок звезда, сега е икона на контракултурата.

Заедно с новосъздадената Band of Gypsys, Хендрикс продължава да следва последователно артистичната си визия и да разширява границите на звуците и музикалните стилове. Но рекордните продажби не отговарят на високите очаквания. Така опитът се възражда, но на бас със стария приятел на Джими Били Кокс, когото познава от армейските времена и който вече беше с Band of Gypsys. Добре върви, групата е в добра форма. Хендрикс изнася последния си концерт на германския остров Фехмарн в Балтийско море и умира неочаквано на 18 септември 1970 г. в Лондон. Приятелката му му дала хапчета за сън заради безсънието му, но те били много по-силни от тези, които Джими познаваше от САЩ. Когато тя се събужда, Хендрикс вече е в безсъзнание. Тя веднага се обажда на линейката, но всяка помощ идва твърде късно.

Кариерата на рок звездата на Джими Хендрикс продължи само четири години. Но за това кратко време той промени завинаги свиренето на китара с новаторската си сила и креативност. Със сигурност някъде по света е имало и има китаристи, които могат да свирят по-чисто, по-бързо или дори по-виртуозно от Хендрикс, но Хендрикс все още е просто най-добрият рок китарист за всички времена - и едва ли някой някога се е съмнявал в това.