58 години от онзи 13-ти август, който раздели Германия (СНИМКИ)
Берлинската стена - символ на разделението между идеологиите на Изтока и Запада, вече не съществува. Единственото нещо, което напомня за нейното съществуване, е тънка павирана линия, останала на мястото, където преди това се е издигала стената. На днешния 13-ти август се навършват 58 години от деня, в който тухлите и бетонът разделиха един народ и поставиха границата между Изтока и Запада.
13-ти август ще остане завинаги в световната памет, благодарение на нещо нечувано и невиждано в историята до този момент. В рамките само на един ден, голям европейски град е разделен на две чрез бетонна стена, превръщайки милиони хора в затворници в рамките на Източния блок.
Летният почивен ден 13 август не е избран случайно от тогавашните управници на ГДР. Намаленият трафик, горещината и апатичността на хората се струват особено подходящо време на Източногерманската комунистическа партия (ГЕСП) - сателитна на тогавашното управление на СССР - да изгради стена, която да спре движението на източно-германците към Западна Германия.
Проблемът в следствие с разделянето на Германия след Втората световна война е много сериозен за попадналата под комунистическо управление част на страната - около 2,7 млн. души напускат ГДР и Източен Берлин между 1949 година и 1951 година, поставяйки на изпитание лидерството на партията.
Около половината от преминаващите границата бежанци са млади хора под 25 годишна възраст. По груби сметки около половин милион столичани пресичат Западен и Източен Берлин всеки ден в двете посоки, което им позволява постоянно да сравняват качеството на живот от двете страни.
Само през 1960 година, около 200 000 души се пренасят завинаги да живеят в западната част на Германия.
По време на първото си посещение в разделен Берлин през 1963 г. президентът на САЩ Джон Кенеди дава своята силна подкрепа за хората на този град. Освен „Не питай какво може да направи твоята страна за теб“, най-често използваният цитат на Кенеди е нещо, за което той не говори дори на английски в този ден: "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин").
Противно на общоприетото схващане, Кенеди и други висши американски служители може би са били по-облекчени, отколкото разгневени, когато Стената е била издигната. Така поне твърдят германците.
Малко след Втората световна война вълнообразна линия на картата раздели двете германски държави, още преди да приемат имената Германска демократична република (ГДР) и Федерална република Германия (ФРГ). Западна Германия беше разделена на сектори, заети от американците, французите и англичаните. През 1955 г. икономиката й процъфтява и работните места са в изобилие - Западна Германия постига пълен суверенитет, дори докато окупационните сили остават. Междувременно комунистите на Изток се опитват да спрат смущаващата бежанска криза. От края на 40-те до 1961 г. около 2,8 милиона източногерманци бягат на Запад.
По-голямата част от този прилив на хора, близо 20% от населението на Източна Германия и висока концентрация на квалифицирани специалисти в страната, излязоха през Берлин, който остана в повечето отношения един град с взаимосвързани телефонни услуги, метро, влак, трамвай и автобусни линии. Много източни берлинчани с официални пропуски - общо около 60 000, преминаваха на Запад всеки делничен ден, за да работят или да посещават учебни часове в Техническия или свободния университет. Бяха известни като Grenzganger - гранични кръстоносци. Мнозина не се завърнаха. Към 1961 г. населението на Западен Берлин от 2,2 милиона удвои броя на източния сектор.
Съветският съюз е разтревожен - първият ръководител на ЦК на КПСС - Никита Хрушчов, смята Западен Берлин за "кост в гърлото ми", дори и го оприличава на тестиси, които може да стисне, когато иска Западът да крещи.
Заповедта за изграждането на Берлинската стена е подписана от 68-годишния лидер на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР Валтер Улбрихт, който заповядва да се стоварят на място тонове бетонни плочи, бодлива тел и други материали. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство.
Една от най-емблематичните снимки изобразяваща бягство на Конрад Шуман през Белинската стена
Конрад Шуман е източногермански войник от граничната охрана. Той наблюдава строителството на Берлинската стена, когато осъзна, че е на грешната страна. В този момент стената все още е само ролки бодлива тел върху земята. Няколко човека от Западна Германия го окуражават да прескочи, докато още има тази възможност и той го прави. След това той е откаран с полицейска кола на безопасно място. По-късно той се установява в Бавария, където живее до падането на Стената през 1989 г. През годините Шуман сериозно страда заради отделянето от семейството си, родното си място, стария си живот и развива депресия. Самоубива се през 1998 година. Може стената вече да я няма, но не е същото, като да не я имало никога.
На тази снимка от 13 август 1961 г. двама мъже по бански костюми пушат, след като са успяли да избягат на Запад, през строго охраняваната граница в Берлин. Преплувайки река Шпрее те попадат в бежанския лагер Мариенфелде в Западен Берлин
Дали падането на Берлинската стена означава, че са изчезнали и идеологическите различия и каква е историята на тази, както някои я наричат "Стена на срама"?
Ето и няколко интересни факта, за които човечеството ще си спомня:
1. Берлинската стена, която първоначално представлявала ограда от бодлива тел, била изградена буквално за една нощ. Това се случило през нощта на 13-ти август 1961 г. Хората в източната част на Берлин изобщо не подозирали, какво ги очаква на сутринта. Бетонната стена била издигната чак през 1965 г.
2. Властите в Източна Германия публично отрекли, че възнамеряват да построят стената за около месец и половина преди да го направят.
3. Комунистическото управление на Източен Берлин обявило, че стената е построена, за да предпази населението от западни шпиони, които се стремят да попречат на изграждането на социалистическото общество.
4. Берлинската стена се превърнала в символ на Желязната завеса, разделяща Източна от Западна Европа.
5. Около 20% от населението на Източна Германия напуска страната в годините преди построяването на Берлинската стена.
6. На Берлинската стена били изградени много наблюдателни кули, а на караулите било заповядано да стрелят по всеки, който се опита да избяга.
7. Всички сгради близо до Берлинската стена били разрушени, а в зоната около стената, така наречената Мъртва зона, били поставени мини.
8. Статистиката показва, че около 5 000 души успяват да избягат за общо 28-те години на нейното съществуване.
9. 70 тунела са били прокопани под стената с цел бягство. Хората били доста изобретателни в опитите си да напуснат Източна Германия. Някои копаели тунели под стената, други използвали балони с горещ въздух, трети се промъквали през канализационната система, а четвърти директно прескачали бодливата тел, която стояла на мястото на стената през първите няколко години от нейното съществуване.
Петер Фехтер лежи убит
10. Около 230 човека са убити в опит да преминат Берлинската стена, 260 са ранените. Гюнтер Литвин е първата жертва на стената. Убит е през август 1961 г. 18-годишният Петер Фехтер е, може би, най-драматичната жертва на стената. Застрелян е на 17 август 1962 г. и е оставен да умре на улицата пред погледа на минувачите. Днес на това място има негов паметник. 20-годишният Крис Джефрой е последната жертва. Убит е на 6.02.1989 г. – девет месеца и три дни преди падането на стената две семейства са избягали със самоделен балон.
11. 5 043 са успели да избягат (от тях 574 са войници), 3 221 са арестувани близо до стената.
12. Има психологическо заболяване наречено Mauerkrankheit, или в превод Стенна болест, страдащите, от което се страхуват от затворени пространства. Заболяването е типично за гражданите на Източна Германия, а симптомите включват депресия, мания за преследване и опити за самоубийство.
13. Западната страна на стената е била покрита с графити. Източната не.
14. Хората в Западна Германия използвали стената, за да се отърват от своите боклуци. Ако нещо не им трябвало просто го хвърляли от другата страна на стената. Все пак не съществувала опасност да ги накарат да преминат и да си го вземат.
15. След падането на Берлинската стена, части от нея били отнесени от хората вкъщи като сувенир, а някои дори се продавали по eBay.
16. Една от най-популярните забележителности на Берлин е копието на контролно-пропускателния пункт, известен като "Checkpoint Charlie" - едно от местата, през които е можелo легално да бъде премината Берлинската стена.
Ето още няколко факти за стената:
- 43 км е дължината на стената в самия Берлин
- 3,6 м е височината й
- 155 км е цялата дължина на стената
- 302 наблюдателни кули са били използвани от източногерманските граничари, както и:
- 20 бункера
- 259 кучета
Прeз 1986 гoдинa вceки ceгмeнт oт Cтeнaтa e cтрувaл 831,50 изтoчнoгeрмaнcки мaрки, a oпoрнитe пилoни - пo 168 мaрки. Ceгмeнтитe ca били прoизвeдeни в cтрoитeлния кoмбинaт в Нoйбрaндeнбург, a пилoнитe - в зaвoдa зa цeмeнт и aзбecт в Мaгдeбург. Днec, нaпълнo зaпaзeни ceгмeнти oт Бeрлинcкaтa cтeнa, ce прoдaвaт в интeрнeт cрeщу 11 900 eврo брoйкaтa, плюc тaкcaтa зa дocтaвкa. Oчeвиднo цeнaтa нa Cтeнaтa ce пoкaчвa - дocкoрo eдин ceгмeнт oт нeя вървeшe пo 7 хиляди eврo. Мaлки oтлoмки oт грaничнoтo cъoръжeниe пък ce прeдлaгaт зa пo 5,90 eврo.
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
В мoмeнтa нa пaдaнeтo нa Cтeнaтa, ГДР e във фaктичecки фaлит. Пo oнoвa врeмe държaвнитe зaдължeния нaрacтвaт мeceчнo c пoлoвин милиaрд изтoчнoгeрмaнcки мaрки. Пoпeчитeлcкoтo дружecтвo, нaтoвaрeнo c привaтизaциятa нa 8 000 изтoчнoгeрмaнcки прeдприятия, oцeнявa индуcтриaлнитe aктиви нa ГДР нa cтoйнocт 600 милиaрдa мaрки. В крaя нa 1994 гoдинa нeгoвaтa дeйнocт приключвa. Пo cъщoтo врeмe дългoвeтe вeчe дocтигaт 250 милиaрдa мaрки. Дo 1996 гoдинa ca cъкрaтeни пoчти пoлoвинaтa oт чeтиритe милиoнa рaбoтни мecтa в изтoчнoгeрмaнcкитe прeдприятия.
Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее и на "Бернауер Щрасе". Река Шпрее - един от символите на германската столица, се намира в североизточната част на страната. Тя извира от Бергланд, преминавайки през Саксония, Бранденбург и Берлин и достига до границата с Чехия. По време на Студената война тук са намерили смъртта си много хора, бягащи от Източна Германия в Западна. Знае се и за немалък брой деца, които са тръгнали с родителите си да бягат, но не са могли плуват. Имало е забрана от властите да бъдат спасявани хора, опитващи се незаконно да преминат от ГДР във ФРГ.
Cлeд пaдaнeтo нa Cтeнaтa дo днec ca рoдeни пoчти 18 милиoнa гeрмaнcки грaждaни. Тoвa e пoкoлeниe oт млaди хoрa, кoитo нe пoзнaвaт Гeрмaния, кoгaтo тя e билa рaздeлeнa държaвa.
