Богаташите бягат от Норвегия заради данък

Норвегия, една от най-богатите и социално равнопоставени държави в света, преживява необичаен феномен – стотици милионери и милиардери напускат страната, за да избегнат ежегодното облагане с данък върху богатството. Въведен като инструмент за социална справедливост, този налог се превърна в причина за масово преместване на капитали и бизнеси към страни с по-благоприятна данъчна среда.

Сред напусналите е и индустриалецът Кйел Инге Рьоке – един от най-заможните норвежци, с лично състояние над 1,7 млрд. евро. По данни на местната преса, само за една година около 50 от най-богатите жители са сменили местожителството си, като общото им богатство надхвърля 3,5 млрд. евро.

- Размерът на налога: данъкът върху богатството се начислява върху нетните активи на гражданите, независимо от доходите им.

- Целта: да се гарантира по-голямо равенство и да се финансира социалният модел на страната.

- Ефектът: докато държавата укрепва позициите си като едно от най-равнопоставените общества, бизнес климатът става все по-враждебен към предприемачите.

Много от заможните норвежци избират Швейцария като нов дом – страната предлага по-ниски данъци и стабилна финансова среда. Там вече се установяват имотни магнати, технологични предприемачи и индустриалци, които твърдят, че в Норвегия не могат да развиват бизнеса си без риск от загуба на капитал.

Скандинавският пример поставя важни въпроси пред останалите европейски държави:

- Може ли данъкът върху богатството да бъде устойчив инструмент за равенство?

- Как да се избегне изтичането на капитали и таланти?

- Къде е балансът между социална справедливост и икономическа конкурентоспособност?

Докато богатите напускат, норвежкото общество остава едно от най-равнопоставените в света. Данъкът върху богатството финансира социални програми, образование и здравеопазване, но цената е загубата на част от най-големите инвеститори и работодатели.

В крайна сметка, „норвежкият урок“ е предупреждение за Европа: всяка политика, насочена към преразпределение на богатството, трябва да бъде внимателно балансирана. Иначе рискува да изгони онези, които създават капитал, работни места и иновации – и да остави обществото пред дилемата между равенство и растеж.