700 българи се самоубиват годишно

800 хиляди души всяка година умират от самоубийство. У нас тенденцията е за намаляване на тези случаи, като на фона на Америка и Европа сме в средата на статистическата скала – 10 на всеки 100 хиляди българи сами слагат край на живота си. По-голямата част от тях са млади хора. Данните бяха изнесени от д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве по повод Световния ден на психичното здраве.

По думите му реализираните опити за самоубийство у нас са 6 от 25, като при мъжете лошата статистика е с няколко пъти по-висока.

„Депресия, зависимости и шизофрения остават главните причини, поради които хората решават да сложат край на живота си”, уточни д-р Наков.

А Самоубийството, вследствие на депресия е на второ място по смъртност на младите хора между 15 и 28 години след катастрофите.

Мотивите най-често са свързани с конфликти в личните отношения - с родители и партньори. А отравяне с пестициди и скачане от високи сгради са предпочитаните методи за извършване на самоубийство, каза доц. Михаил Гилийски.

Според него трябва да има по-добра превенция от страна обществото и повече разбиране към хората с психични разстройства.

Част от превенцията, която предложиха експертите, включва затрудняване достъпа до мостове, ЖП релси, взаимодействие с медиите, които да не съобщават подробности около конкретния случай, тъй като хората се припознават; училищна интервенция за справяне с конфликти, ранна диагностика на тревожните разстройства, което включва и обучение на личните лекари за проблема.

Тази година Световният ден на психичното здраве е съсредоточено към самоубийствата, като мотото на кампанията е „40 секунди за действие”

„Това означава въпреки забързаността да отделим време за съпричастност, за внимание, за изслушване, за съвет на човек в беда”, каза дож. Галийски.

Според психиатъра доц. Христо Хинков стресът сред населението у нас е по-нисък в последните години, което е добра тенденция. Според специалиста следва да се намали и броят на самоубийствата.

Въпреки всичко, експертите констатираха, че у нас едва 1.2% от бюджета отива за психично здраве, на фона на развитите страни, в които това число е 5 на сто.

„Болниците са в окаяно състояние, а специалисти не достигат”, оплакаха се експертите.

Те бяха категорични, че ак се намалят психично болните, страдащи от тревожност и депресия, ще бъдат намалени и случаите на самоубийства.