8 г. от смъртта на Желю Желев: БКП и СДС тайно окастриха властта на президента (СНИМКИ)

8 години след смъртта на първия демократично избран президент у нас - Желю Желев, позициите му по ключови въпроси на управлението са особено актуални днес, когато в обществото се завъртя идеята за президентска република. Философът от Веселиново пое поста на държавен глава след оставката на Петър Младенов през август 1990 г., а на първите демократично проведени избори през януари 1992 г. е преизбран и остава на най-високия пост в държавата до януари 1997 г. 

Желев не криеше, че е твърд привърженик на президентската власт и признаваше, че не е спирал да се бори за повече правомощия на държавния глава. Но така и не успя да промени статута на стопанина на "Дондуков"2 и това доведе до куп катаклизми.  

„Тези правомощия на държавния глава, които исках да има, изчезнаха. Навремето, когато се разработваше разделът „президент”, новопокръстилата се БКП в БСП беше на власт, и те успяха тихомълком да окастрят властта на държавния глава. Макар парламентът и президентът да имат еднаква легитимност, еднаква тежест в обществото и в управлението на държавата, тази конституция даде най-много власт на Народното събрание, заявява той в прав текст.

Желев заявява, че една от големите грешки е формата на държавно управление. И тогава, и днес твърдя, че на нас ни беше нужна президентска, а не парламентарна република. Още по време на Великото народно събрание казвах, че който и да е президентът, той трябва да има силни правомощия; че тепърва започваме преход, всички се надяваме той да стане за три-четири години, но един господ знае колко дълго ще продължи.

Желю Желев с вицeпрезидента Блага Димитрова

Въпреки това правомощията на президента бяха окастрени. Въобще тогава и за двете политически сили беше характерно партизанското действие. По същия начин на кръглата маса СДС оряза пълномощията президента Петър Младенов и за да го унизи докрай, въведе двойното наименование председател (президент), споделяше разочарованието си философът от Веселиново.

Синият дисидент с Димитър Луджев

И наистина - орязването на президентските правомощия започва по времето на първия демократично избран държавен глава Желю Желев.

Четиримата президенти - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев 

С решение № 387/24 септември 1992 г. на Министерския съвет и молба до Конституционния съд (КС) , подписана от министър-председателя (Филип Димитров) се иска от КС тълкуване „дали президентът на Републиката или Министерският съвет е оправомощен да ръководи в мирно време въоръжените сили, Националната служба за сигурност, Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и Националната полиция".

КС веднага образува дело, но отклонява вземането на решение с определение от 29.09.1992 г. по к.д. № 26/92, като „определя искането на МС като спор за компетентност между Правителството и президента на Републиката и изисква в едномесечен срок МС да представи писмени доказателства, че е проведено предвиденото в чл. 17, ал. 3 ЗКС обсъждане на спора и за резултатите от него.“

Делото няма развитие след това, което показва, че най-вероятно между правителството и президентството е била постигната тогава някаква негласна договорка, която остава скрита за широката публика, но тази договорка оказва след това голямо влияние върху сектор „Сигурност“ и затова е важно да се разбере точно какво е станало тогава и кои са били основните участници.

Може би и в резултат на тази договорка, с промяна на различни закони, до края на 90-те години всички войски извън Българската армия постепенно започват или да се закриват, или да се изваждат от състава на Въоръжените сили (ВС) и да се приподчиняват на МВР, което е под контрола на изпълнителната власт.

Постепенно и Националната служба за сигурност се изважда от състава на ВС и след това се преобразува в ДАНС през 2007 г. и съответно също преминава под контрола на изпълнителната власт.

По този начин всички силови структури, които отговарят за вътрешната сигурност на страната преминават на непосредствено подчинение на изпълнителната власт и не са в състава на въоръжените сили в мирно време.