8000 химикала в дрехите тровят нас и планетата

За производството на една тениска се използват 120 грама различни токсични съединения

Новини
12:05 - 04 Юни 2019
11524
8000 химикала в дрехите тровят нас и планетата

Етикетите дават скромна информация само за материите, от които са изработени дрехите (злите езици обаче упорито разпространяват налудничавата идея, че 99% от хората използват етикета единствено да се ориентират при обличане кое е отпред и кое отзад!). Но етикетите не казват нищо за огромното количество химикали, с които се третират тъканите и дрехите по дългия им път до щандовете в магазините.

Съгласно европейското законодателство дрехите могат да съдържат до 30% химикали в състава си като багрила и различни добавки или изкуствени влакна, които улесняват поддръжката или дори не изискват гладене. Не е широко известно, но производството на любимата ви тениска или два чифта мъжки боксерки изисква употребата на приблизително 120 грама токсични химикали. Вероятно ще осмислите този факт, когато окото ви е грабнала ярко боядисана дреха. Докато си мислите как ще се предпазите, като си изберете искрящо бяла дреха, вече сте се излъгали сериозно — никое влакно, дори памукът, не е бяло. Снежнобялото става такова след сериозно третиране с избелващи химикали като белина.

Производството на дрехи в световен мащаб е бизнес за 7 трилиона (7000 милиарда) долара годишно. Тази колосална по мащабите си индустрия използва за едни или други цели поразителния брой от осем хиляди синтетични химични съединения.

Не малка част от дрехите се шият от потенциално предизвикващи алергия материи. Според СЗО близо 40% от човечеството страда от алергии, като техният брой с всяка изминала година расте драстично, особено в развитите страни. По време на производствените процеси дрехите се третират и съответно замърсяват с различни химикали. Притеснително е, че 75% от тях не са били тествани за токсичност върху човека или околната среда. 

  • Едни от най-дразнещите химикали, с които се обработват дрехите, са агресивните синтетични азо-анилинови оцветители. Такива има и в боите за коса, а отличителна тяхна черта е, че отварят доста работа на онколозите. Различните видове бои често водят до кожни реакции с различна тежест. При контакт на тъканите с кожата може да се появят обширни зони на зачервяване и сърбеж и това да продължи дори след няколко изпирания на дрехите. 
  • Доказаният канцероген формалдехид предизвиква упорит кожен обрив, дразни и очите. Токсичният химикал се използва, за да се изглади структурата на тъканта и тя да не прави гънки на свивките. Среща се в изкуствено боядисани дрехи и в такива с щампи.
  • До третиране с хлор се прибягва за избелване и премахване на петна. Снежнобелите памучни тениски най-вероятно сияят така заради подобна обработка. Хлорът е набеден за причинител на астма и респираторни проблеми.
  • За да се направят униформите и връхните дрехи водоустойчиви и да не се цапат лесно, те се обработват с флуоровъглеводороди, познати още като перфлуоровъглеводороди или PFC (близки родственици на тефлона). С водоотблъскващи агенти се третират якета, панталони, спални чували и палатки. Въпросните химични съединения са канцерогенни и извънредно токсични за околната среда.
  • Създаването на тъкани, които са пожароустойчиви, изглеждат много привлекателно. Първите “негорими” детски пижамки се появяват с САЩ през 1971 година. За спиране на дрехите от изгаряне се използват бромирани забавители на горенето. Тези химикали обаче представляват сериозен риск за здравето, а голям брой от тях вече са забранени за употреба в ЕС и САЩ. Натрупването им в организма води до безплодие (атрофия на тестисите и стерилитет), поведенчески проблеми при децата и т.н. Опасни са за домашните любимци, а вредата им за околната среда е трудно дори да се оцени — те се разграждат изключително трудно.
  • Дъждобрани, водоустойчиви и дрехи от изкуствена кожа обикновено съдържат опасни химикали като фталати. Докато редица агенции все още се чудят дали тези отрови са канцерогенни за хората, със сигурност е ясно, че съсипват ендокринната система на хората и в частност са отговорни за понижаване на репродуктивната способност на мъжете.
  • Обикновено при щамповане или цялостно боядисване в дрехите попадат тежки метали като олово, хром и кадмий. Само изброяването на здравословните проблеми, с които тези метали са свързани, би запълнило половината текст, който четете. В металните закопчалки се използва никел, а той е причината кожата понякога да реагира на копчетата на дънките, закопчалките на сутиените, циповете и т.н. Същото важи и за хрома - друг мощен алерген.

Облеклата от микрофибър отделят при пране микроскопични власинки, които попадат във водата и замърсяват околната среда. Това синтетично влакно, най-често изработено от полиестер и полиамид, се използва при направата на дамски чорапи и чорапогащи, както и при спортни дрехи. Може да се изпреде толкова фино, че 9 километра от него да тежат едва един грам!

Полиестерът е най-лошата тъкан, с която можете да се облечете. Най-малкото му прегрешение е, че задушава кожата и тя не може да диша. Бельото от полиестер допринася за безплодието при мъжете. Синтетичните влакна освен това причиняват мускулна умора. Акрилните тъкани може да са свързани с рака, ако се доверим на документи от агенцията по околната среда в САЩ. Опасният химикал диметилформамид в тях съсипва черния дроб. Районът (вискозна коприна) е рециклирана дървесна маса, обработена с огромни количества химикали като сода каустик, амоняк, ацетон и сярна киселина. Найлонът почва жизнения си път от петролни продукти, а накрая му се нанасят химически покрития, които никак не са безвредни. С химикали се третират дори органичните тъкани. Дори е трудно да се предвидят вредите от употребата на сребърни наночастици (антимикробни агенти) в дрехите, които уж отстраняват миризмите, микробите и петната. Заради микроскопичните им размери наночастиците могат да проникнат дори до мозъка и да убият мозъчните клетки.

Когато токсините се абсорбират през кожата (най-големия ни орган), те заобикалят черния дроб, органът, отговорен за отстраняването на отровите от тялото. Синтетичните влакна задушават кожата и й пречат да отделя отровите извън тялото. Така порочният кръг се затваря.

И докато в ЕС съществуват редица ограничения (втори по важност след тези за храните) за употребата на отровни химикали в дрехите, то не може да се очаква такива да се прилагат в държави като Китай. Затова винаги имайте едно наум при купуване на дрехи с етикет Made in China. Уви, елиминирането на дрехите с азиатски произход не решава проблемите — доклад на “Грийнпийс” от 2012 г. посочва, че и основни брандове в текстилната индустрия като Zara, Levi’s, Mango, Calvin Klein и H&M произвеждат и продават дрехи, съдържащи опасни химикали. Грандиозен скандал от 2010 г. извади на бял свят откровени фалшификации, извършени от вериги като H&M, C&A и Tchibo. Огромни количества продавани като био дрехи са били ушити от генетично модифициран памук, внос от Индия.

Памукът – сред най-отровните семена на планетата

Допреди стотина години платовете са правени само от естествени източници. Днес се радваме на разнообразие от платове от изкуствени влакна.

Текстилните влакна са два вида — естествени и химически. Естествените от своя страна се делят на растителни (памук, лен, коноп) и животински (коприна, вълна, кашмир), а химическите — на изкуствени (вискозни, ацетатни) и синтетични — найлон (полиамид), акрил (изкуствена вълна), полиестер (най-често полиетилен терефталат), ликра (еластан, спандекс). За да се прикрие изкуственият им произход, напоследък синтетичните се наричат “модерни влакна”.

По-добър комфорт за тялото осигуряват естествените материи. Не случайно високият клас дрехи се правят от тях. Те обаче по-лесно се мачкат, по-лесно се цапат и не са толкова издръжливи. Друг техен плюс е, че не се наелектризират.

Синтетичните материи не са толкова комфортни, но пък не се мачкат лесно, не се цапат лесно, може да са еластични, издръжливи са, включително и на цвят. Наелектризират се, а при гладене може да се стопят от висока температура. Синтетичните материи като цяло са по-евтини от естествените.

Памукът си остава най-разпространеният вид плат. Въпреки че има своите недостатъци, памукът може да абсорбира вода до 27 пъти повече от собственото си тегло, може да се вари и стерилизира, защото запазва формата си при високи градуси на водата, а това го прави изключително подходящ материал за изделия за бита. Памучните дрехи също имат своите достойнства: при горещо и влажно време памукът „диша” като извлича потта от тялото и я освобождава на повърхността на дрехата. В студено време нишките на памука спомагат за поддържане на телесната температура. Памучните изделия трябва да се перат често, защото по-лесно се цапат.

Памукът обаче неслучайно е наричан “едно от най-отровните семена на планетата”. Той се третира с пестициди, торове и различни други химикали, които се пръскат по време на растежа на растението. Целта е да бъде предпазен от плевели и вредители. В световен мащаб около една четвърт от всички инсектициди, 10 на сто от пестицидите и 7% от хербицидите, се използват в памуковите плантации (цялата тази отровна химия се изсипва върху едва 2,5% от обработваемата земя!). Това неминуемо замърсява множество водоеми и подпочвени води, а рано или късно отровите стигат до моретата и океаните. Понеже части от памука се употребяват в хранителната промишленост, пестициди могат да влязат и в човешката хранителна верига. Това например може да стане чрез масло от памучно семе, което се използва в някои преработени храни. И само като финален щрих — между 90 и 95% от памука в света е ГМО.

Световните вериги за дрехи като H&M, Zara, Marks and Spencer и Tesco са свързани с опустошителното замърсяване в Азия, става ясно от доклад на фондация Changing Markets. Облеклата им се изработват във фабрики, които изхвърлят непречистена, токсична вода директно в реките.