9 факта за маймунската шарка

Здраве
10:53 - 21 Май 2022
3276
9 факта за маймунската шарка

Световната здравна организация публикуваха 9 ключови факта за маймунската шарка: 

Маймунската шарка се причинява от вируса на маймунската шарка, член на рода Orthopoxvirus от семейство Poxviridae

Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, което се среща предимно в районите на тропическите гори на Централна и Западна Африка и понякога се изнася в други региони

Маймунската шарка обикновено се проявява клинично с треска, обрив и подути лимфни възли и може да доведе до редица медицински усложнения

Маймунската шарка обикновено е самоограничаващо се заболяване със симптоми, които продължават от 2 до 4 седмици. Могат да възникнат тежки случаи. В последно време коефициентът на смъртност е около 3-6%

Маймунската шарка се предава на хората чрез близък контакт със заразен човек или животно, както и с материал, заразен с вируса

Вирусът на маймунската шарка се предава от един човек на друг чрез близък контакт с лезии, телесни течности, респираторни капчици и замърсени материали като постелки

Клиничната картина на маймунската шарка наподобява тази на едра шарка, свързана с ортопоксвирус инфекцията, която беше обявена за ликвидирана в световен мащаб през 1980 г. Маймунската шарка е по-малко заразна от едрата шарка и причинява по-леко заболяване

Ваксините, използвани по време на програмата за ликвидиране на едра шарка, също осигуряват защита срещу маймунска шарка. Разработени са по-нови ваксини, една от които е одобрена за превенция на маймунска шарка

Антивирусно средство, разработено за лечение на едра шарка, също е лицензирано за лечение на маймунска шарка 

От СЗО дават и допълнителна полезна информация за вируса. 

Знаци и симптоми

Инкубационният период (интервал от инфекцията до появата на симптомите) на маймунската шарка обикновено е от 6 до 13 дни, но може да варира от 5 до 21 дни.

Инфекцията може да бъде разделена на два периода:

първоначален период (продължава между 0-5 дни), характеризиращ се с треска, интензивно главоболие, лимфаденопатия (подуване на лимфните възли), болки в гърба, миалгия (мускулни болки) и интензивна астения (липса на енергия). Лимфаденопатията е отличителна черта на маймунската шарка в сравнение с други заболявания, които първоначално могат да изглеждат подобни (варицела, морбили, едра шарка)
обривът на кожата обикновено започва в рамките на 1-3 дни след появата на треска. Обривът е по-концентриран върху лицето и крайниците, а не върху тялото. Засяга лицето (в 95% от случаите) и дланите на ръцете и стъпалата (в 75% от случаите). Засегнати са и устната лигавица (в 70% от случаите), гениталиите (30%) и конюнктивите (20%), както и роговицата. Обривът се развива последователно от макули (лезии с плоска основа) до папули (леко повдигнати твърди лезии), везикули (лезии, пълни с бистра течност), пустули (лезии, пълни с жълтеникава течност) и корички, които изсъхват и отпадат. Броят на лезиите варира от няколко до няколко хиляди. В тежки случаи лезиите могат да се слеят, докато големи участъци от кожата се отлепят.

Световната здравна организация свиква извънредно експертно заседание, за да обсъди епидемията от маймунска едра шарка, съобщава вестник "Телеграф", цитиран от БГНЕС. 

Той отбелязва, че основните теми на срещата ще бъдат пътищата на предаване на инфекцията, разпространението ѝ сред гей и бисексуалните, както и ситуацията с ваксинациите.

Очаква се на събитието да присъства директорът на програмата за спешни случаи на СЗО Майкъл Райън.

Заболяването вече е установено в няколко държави, сред които Великобритания, Испания, Белгия, Франция, Швеция, Италия, Австралия, Германия и Канада.

Маймунската едра шарка е рядка вирусна инфекция, която се предава и между хората. Обикновено заболяването протича леко и повечето хора се възстановяват в рамките на няколко седмици, но при някои хора могат да настъпят усложнения. Специалистите подчертават, че маймунската едра шарка не се счита за инфекция, предавана по полов път, но може да се разпространи при близък контакт със заразен човек.