9 СЕПТЕМВРИ: 80 г. от голямата национална катастрофа на ХХ век

На 9 септември 1944 г. в София е извършен преврат. Това е последният преврат на Кимон Георгиев. Преди това той участва в смяната на властта на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г.

За мнозина датата 9 септември е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.

В 6,25 ч. на 9 септември 1944 г. новият премиер Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов, а третият регент Богдан Филов е в провинцията. Те подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани. Сред първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключовите постове в армията.

Цялата Българска армия подкрепя преврата и се обявява в услуга на новата власт. Навсякъде военните командири арестуват полицията и съвместно с партизански части репресират неудобните.

Щаба на войската издава заповед да се ликвидират всички врагове на новата власт които правят опити за оказване на съпротива и отказват да се предават доброволно на военните и милиционерските власти. Официалното име на армията се преименува от Българска войска на Българска народна войска – съкратено БНВ и в нея наред с другите командни постове се създава длъжността на помощник - командирите по политическите въпроси на армията .

На 9 септември, по нареждане на Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат съвместно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече в генерал Добри Терпешев партизанските части се вливат в Българската армия и се създават военни гвардейски части именувани Българска народна гвардия, а към всяка военна част се създава армейска гвардейска рота, които имат както военнополитически, така и военно полицейски функции.

Навсякъде вземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои по малки войскови и полицейски части оказват такава на други по крупни войскови части и силите на ОФ, но те са сломени.
Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Както уважаваният и виден български историк проф. Пламен Павлов казва в едно от интервютата си: 9 септември е голямата национална катастрофа на ХХ век.

"Датата 9 септември 1944 г. не трябва да бъде игнорирана, каквато тенденция има през последните години. Тя също така не трябва да бъде дефинирана като черна или положителна, защото злощастните последици от явлението 9 септември са факт. Историците показахме ужасните последици от нея, които не са отшумели и до днес. Политическите психолози трябва да обърнат внимание на феномена 9 септември, защото става дума за много дълбоки психологически промени, които българското общество преодолява много трудно", смята той.

"Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата, въпреки че това наследство до известна степен вече е преодоляно в информационен и образователен план. Днес никой няма да тръгне да тръби колко велик е Георги Димитров или Вълко Червенков", коментира Павлов.

"След девети България загуби своя суверенитет и днес, когато някои кресливо говорят как сме зависими от Брюксел или Вашингтон, те забравят, че до 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката. До днес сме жертви на влияние, идващо от Путинова Русия. Енергийните проекти от т.нар. „Голям шлем“ са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости...", казва историкът.