98-годишен френски лекар работи в условията на пандемията

Д-р Кристиан Шенай, на възраст от 98 години е един от участниците в борбата с коронавируса. Той си спомня как някога е лекувал войниците през Втората световна война от коремен тиф. А сега, докато наближава своя 99-и рожден ден, той все още се грижи за пациенти на фона на пандемията от коронавируса, предава Reuters, цитирана от Агенция "Фокус".

Шенай провежда видеоконсултации с пациентите си, някои от които познава от десетилетия, по телефона и чрез интернет. Освен това той прави чести визити до близкия старчески дом за мисионери, където също преглежда пациенти.

Все пак той е трябвало да прекрати своите визити до предградията на Париж, след като се е натъкнал на двама агресивни пациенти, които са искали да вземат неговите запаси от медицински маски. Малко по-късно той се самоизолирал, след като проявил симптоми на COVID-19.

"Ако бях оставил моята клиника отворена, тя щеше да се превърне в епицентър на инфекцията", казва Шенай, който върви с бастун, но като цяло е в добро здраве.

Той е роден в Анже, западна Франция и първоначално работи като заварчик, преди да стане лекар. В крайна сметка той се специализира като личен лекар. Неговият син, също доктор, вече се е пенсионирал, но Шенай не възнамерява да последва примера му скоро.

Възрастният лекар останал ядосан от факта, че Франция не е добре подготвена за пандемията и не може да разбере как в мирно време западна страна не може да се грижи за болните си граждани.

"Чувстваш се безсилен. Няма лечение, няма как да знаем кой е болен и кой не е, не можем да изолираме пациентите", коментира той.

Много от неговите пациенти казват, че им е трудно да си уредят преглед при местните лекари. В неговото предградие живеят 19 хил. души, за които трябва да се грижат трима доктори.

Шенай, макар да няма хронични заболявания и дори не носи очила, е напълно наясно за опасността, която представлява COVID-19 за възрастните хора и за него включително. Той обаче казва, че не може просто да спре да се грижи за своите пациенти от старческия дом, много от които са негови приятели от десетилетия.

"Познавам ги откакто бяха млади свещеници. Те напуснаха страната, отидоха в Америка, Африка, Индия. Но сега вече са на възраст", казва той.