Адвокат от Сиатъл: Аз пътувах във времето

Пътуване във времето е една от любимите теми на фантастичните филми. Но това е и въпрос, който непрестанно поставя все повече и повече неизвестни пред сериозните учени и изследователи от различни области на живота. Смята се, че Айнщайн е допускал възможността за подобни пътувания, а Никола Тесла е знаел как става. Мъдреците на Древния Изток са били убедени, че времето и пространството са ограничени само в човешкото съзнание, иначе са безгранични и вечни. 

Медиите по цял свят редовно публикуват истории на хора, които твърдят, че са били в миналото и бъдещето. Подобни разкази най-често се определят като бълнувания и измислици, но някои звучат правдоподобно. Самият факт, че присъстват редовно по страниците на вестниците, говори, че интересът към тези истории не е малък.

Адвокатът от Сиатъл Андрю Басиаго споделя, че когато бил дете, той и Уилям Стилингс са били „хрононавти” в тайна програма на правителството на САЩ, чиято цел са пътешествията във времето, а самата програма се нарича „Проект Пегас”.

Пътешествията ставали с помощта на тайна стая за телепортация, конструирана по чертежи, открити в дома на Никола Тесла след смъртта му. Те скачали през енергийно поле в тунел и когато тунелът се затвори, се оказват на мястото на назначението. 

Според твърденията на Басиаго правителството на САЩ разполага с готово оборудване за телепортация от 1967-1968 г. и през 1970-а започва подготовката на кадри, избрани сред надарени ученици, включително него самия, за формиране на първото поколение хрононавти – пътешественици във време-пространството.

В средата на юни 1950 г. на кръстовище недалеч от „Таймс Скуеър” в Ню Йорк става трагично произшествие. Кола блъска смъртоносно 30-годишен мъж на име Рудолф Фенц. Когато полицията и парамедиците пристигат на мястото, са поразени. Починалият е облечен в костюм от 19 век. Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета. В жертвата е открито писмо, датирано от 1876 г., 70 долара и визитни картички. Разследването изненадва още повече. То установява, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 г. при загадъчни обстоятелства. За последен път е видян, когато излиза на разходка, след която не се връща. Това е 74 години преди инцидента на „Таймс Скуеър”.

Описанието на изчезналия човек от 1876 г. напълно съвпада с външните белези на жертвата на автомобилната катастрофа в Ню Йорк през 1950 г.

Всички факти навеждат полицаите на мисълта, че става дума за пътешественик във времето. Но този извод не е отразен в официалните отчети, а делото на Рудолф Фенц се смята за неразкрито. 

Друг пример за подобно „пътешествие” е свързан с Китай. През декември 2008 г. китайски археолози отварят огромната гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 г. е недокосвана. Когато учените премахват слоя пръст около ковчега на императора, се натъкват на швейцарски съвременен часовник с формата на пръстен, гравюра на капака и стрелки, спрели на 10,06 часа. Няма обяснение за присъствието на съвременен часовник в гробницата. 

На 10 август 1901 г. две английски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички наоколо са облечени в костюми от 18 век. Учителките се споглеждат изненадани и решават, че им се привижда, но виждат красива аристократка с висока перука и изискан тоалет отново от 18 век.

Дамата поразително напомня Мария Антоанета, съпругата на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с такъв израз на изумление, че те изведнъж осъзнават факта, че по някакъв начин са попаднали в миналото. Една от учителките разказва по-късно: „Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше ефектът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните. В следващия миг нещо се размърда, картините от миналото изчезнаха и мястото им зае съвременен пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод”.

Потресените Шарлот и Елеонор 10 години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на околните. Едва през 1911 г. издават книга, в която подробно разказват всичко за удивителните си преживявания. До това време те подробно са изучили историята на Версай и твърдят, че са видели миналото през 1789 г.

Мнозина скептици са сигурни, че историята им е чиста измислица. Още повече, че в книгата на учителките има спорно място: те твърдят, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го потвърждават. Но през 20-те години на 20 век е открит неизвестен по-рано план на кралския дворец, на който мостчето присъства.