Афантазия - болестта, която убива въображението

Актуални новини
12:39 - 12 Април 2019
3410
Афантазия - болестта, която убива въображението

Когато чуете "Малката Русалка", сигурно веднага в съзнанието ви изплува образът на червенокосата Ариел от анимационния филм на "Дисни". За човека, който я е нарисувал - аниматорът Глен Кийн, обаче не е така. Той не е в състояние да си представи собственото си творение, защото страда от изключително рядката болест "афантазия" – невъзможност да образуваш образи в съзнанието си.

„За първи път ми се случи преди 5-6 години. Бях на урок по йога и инструкторът ни накара да си представим сфера. Не успях да го направя, макар да опитвах след това в продължение на седмица”, разказва 74-годишният Кийн, който е готов да даде $1 млн. лични средства за изследване на болестта.

Известно като „афантазия”, лекарите за пръв път описват това състояние, при което хората не могат да образуват ментални образи в тяхното съзнание, преди няколко години. Смята се, че визуализацията е резултат от работата на мрежи в мозъка, които работят заедно, за да генерират изображения на базата на спомени. Най-доброто предположение на този етап е, че при страдащите от aфантазия връзките между тези области в мозъка се прекъсват.

Засега учените не знаят защо възниква афантазията и как се развива, но са стигнали до извода, че тя може да бъде както вродена, така и придобита.

Адам Земан от университета на Ексетър (Великобритания) и колегите му открили този феномен и доказали неговото съществуване благодарение на чиста случайност - към тях се обърнал за помощ човек, който загубил въображението си след операция. Случаят бил публикуван в американско научно издание, след което с екипа на Земан се свързали десетки хора, изпитващи сходни проблеми с визуализацията на спомени и предмети.

Учените стигнали до извода, че всички тези проблеми с фантазията може да имат обща неврофизиологична основа. За да проверят подозренията си, те се свързали с тези хора и провели редица изследвания, за да открият особености в работата на мозъка им, които могат да обясняват развитието на афантазия.