Сгафихте, тъпи копелета от Френската арабска джамахирия. И от Английската

Средновековните арабски източници дефинират сексуалността като акт на мъж, който изпълнява активната роля и обладава по-нискостоящите, независимо от какъв пол са. В тази прекрасна ориенталска традиция нагъзени тези дни се оказаха клетниците от Франция, Англия и Австралия, които си подадоха отвърстията на брадатковците от ХАМАС и признаха държавата Палестина. Да им е честито!

Ако си мислят, че по този начин са нахранили хилядите страдащи дечица в Газа, или са им осигурили вода и лекарства, скъпите ни евроатлантически партньори дълбоко се лъжат. В момента брадатите свине с калашници са по улиците, пукат във въздуха и празнуват граничещата с малоумие наивност на Макрон и Стармър. Те ще имат повече пари за ракети, куршуми и пластични експлозиви, ще трупат милиарди в катарските банки, а сънародниците им демонстративно ще мрат от глад и дизентерия за пред телевизионните камери и разплаканите докторици от УНИЦЕФ.

Французи, англичани и австралийци на практика наградиха терористите, които нападнаха Израел на онзи 7 октомври, изклаха хиляди и набутаха в мазетата още толкова мирни граждани,а сред това изправиха срещу армията на Нетаняху собствените си голи и боси братя и сестри. И успяха да ги надхитрят.

Малко като в стария виц за рогоносеца, който заварил жена си в леглото с чужд мъж. Хванал го за оная работа да му я отреже, но тя била хлъзгава и онзи се изнизал през прозореца. Извадил пищова, гърмял след него, ама не го улучил. Накрая поседнал на ръба на спалнята и си рекъл: „И какво стана? Еба жена ми, избърсах му члена, че и със салюти го изпратих!“

Едностранното решение на западните демокрации да признаят Палестина не е конструктивен ход за потушаване на конфликта, а евтин популизъм и ненужен пиар, който само забавя справедливото решение на близкоизточната касапница. Звучи и изглежда добре за вътрешна консумация, но нито ще освободи еврейските заложници, нито ще нахрани клетниците пред камионите с хуманитарна помощ.

Но пък дава неустоим психологически тласък на психопатите от ХАМАС и доказва правотата им, че политически победи могат да се постигат по пътя на тероризма, насилието, рязането на глави и нескопосаната самодейна игра на жертва и евтини провокации към съчувствие.

Проблемът не е в самата декларация – Палестина трябва и ще бъде призната от целия цивилизоват свят. Работата е там, че решението идва без повод и без условия – а сега беше моментът да се поиска освобождаване на заложниците, разоръжаване на ХАМАС, двустранни преговори с Израел – все условия с устойчивост в региона. Нищо от това не се случи.

Международното признаване трябва да бъде следствие на определени държавнически процеси, а не да ги предхожда въз основата на половинчати обещания, на каквито сме се наслушали още от времето на изродясалото джудже с пищова и забрадката Ясер Арафат. Сега Франция, Англия и Австралия не само дават повод за празник на терористите, но и наливат вода в мелницата на израелските ястреби, т. нар. „анексионисти“, които ще използват случилото се за плашило, чрез което да усилят военолюбивата си риторика. Днес с гениалния ход на Макрон и Стармър се отдалечихме от мира в Газа с поне петилетка. Тъпи копелета.