Прокълнатата азиатска кочина винаги е канибализирала своите деца

Тъй като се различавам от русоробските отрепки от села и паланки, подкастове и европарламент, бивши гимнастички и православни хористи, искам първо да изкажа скръбта си за загиналите младежи при ракетния удар срещу Старобелския колеж в Донбас. Войната е кофти нещо – кръв, пустота, смрад на мърша и яростно отмъщение. Трагичният инцидент обаче ни напомня един често пренебрегван от гореописаните уроди факт – всяка война на света всъщност се води срещу децата.

Това не съм го измислил сам, пише го в Декларацията за правата на детето, родена в пепелищата на Първата световна от две никому неизвестни днес суфражетки – Еглънтайн Джеб и Марта Кейнс. Между другото, за да се възпалят съвсем православните, патриотични дебили, въпросните дами са демонстративни лесбийки и дори живеят заедно, което за 20-те години на миналия век не е било лесна работа като днес Люси Дяковска да си покаже новото гадже.

Та конкретният повод пак идва от вековната черна дупка на цивилизацията, кочината на хуманизма, отходната яма на обществените отношения – прясно създадената Съветска Русия.

След първата икономическа катастрофа на болшевишкия режим, през 1921 г., идва Поволжкият глад – за половин година 6 милиона души умират от недохранване, тиф и малария. Повече от половината са деца. Документирани са стотици случаи на канибализъм, в това число на родители, които са изяждали собствените си наследници.

И червената комунистическа сган, и белите, и анархистите брутално и безогледно конфискуват всичката храна от плодородния Уралски район, за да хранят главорезите си. Само в град Самара 11 месарници са затворени, защото продават трупно човешко месо. В село Пугачов, близо до Саратов, сервират детски мръвки в кръчмата на площада. Толкова за руската култура, душевност и бит.

Та за последния век нищо по тези ширини не се е променило. Московските канибали пак изпапкаха хлапетата си. Ама не онзи ден, когато дроновете на могъщата ЗСУ ги разкъсаха на парчета в Старобелск. А години преди това, десетилетия дори, много преди тези нещастни младежи и девойки да са били заченати от клетите си майки и бащи.

Те са се родили мъртви, защото са деца на мъртва империя, на некрофилски строй, на перверзна и мракобесна култура. Там, където мизерията и унинието са повод за  гордост, дрънкането на оръжия и предсмъртните викове са приспивна песен, а потисничеството, тиранията, промиването на мозъци и евтината пропаганда са издигнати до арт съвършенство, не може да вирее нищо живо. Поне не задълго.

Та не плачете толкова за тези жертви, скъпи копейки, те нито са първите, нито ще са последните. От хилядите голобради крепостници на „освободителя” Александър Втори, през милионите загубени души в лагерите на смъртта, до войничето с отрязана глава в Чечня, което едно време ви показа шефката на БНТ Милена Милотинова. Прокълнатата азиатска кочина винаги е канибализирала своите деца. Или людоедствала, да го кажа на техния език. И не, не е виновен Путин. Веригата Владимировци никога не е спирала от сифилистичния урод Ленин насам. И няма изгледи да спре.