Радев и Исус - едни чорапи разлика. Зелени
Oбразът на премиера ни е не просто стъклен, не е порцеланов дори, той е разтегнат до скъсване сапунен мехур, черупка от гнило яйце, тънка ледена коричка върху смърдяща, кална локва
Събрал един ден Исус Христос учениците да им покаже как се ходи по вода. Застанал на брега на Галилейското езеро, запретнал полите на робата и тръгнал върху божествените молекули без да потъне и на сантиметър. Окрилени от чудото, Петър, Симон, Яков и останалите го последвали без колебание. Само Тома, накрая на опашката, цопнал до ушите и започнал да гълта вода и да се дави. Исус се обърнал към Петър и процедил: „Пешо, покажи му на тоя идиот къде са подводните камъни, че разваля пиар акцията”.
В същия библейски стил нашият Спасител от село Славяново се изтупа миналата седмица в бяла риза, добре загащена като на бургаска батка, да се види, че няма шкембе и реши да повърви върху калта, свлачищата, изпотрошените клони и блатните миазми в Струмяни. Появи се една невярна Гергана обаче и реши да го попита дали не му е толкова лесно да ходи по вода, защото е стъпил върху пачките от Боташ. И настана мазало.
Защото простите пиари от „Проста България” не бяха преценили, че в сандалите на Исус се влиза трудно, а за провинциален фатмак и кариерен секретаркоебец е направо невъзможно. И разликата тръгва точно от краката, за да стигне до главата.
На над 130 места в Библията е изрично споменато, че Исус предпочитал да ходи бос. Така той доброволно приема образа на слуга. Това е визуален израз на неговото учение за себеотрицанието и солидарността с отхвърлените и страдащите. С други думи – още преди 2000 години се е сетил да изгради образа на човек от народа, който нашите комундета и жалките им наследници не могат да изшлайфат толкова време.
„Събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е земя света“ (Изход 3:5). Така Исус, бидейки самият Бог в плът, командва Мойсей. Никъде не се споменават чорапи, особено зелени, дизайнерска ризка и коланче „Ермес” или „Ферагамо”. Някакси дават противоречиви сигнали.
Точно каквито не спира да пуска по московските си антени настоящият премиер, бивш президент и бъдещ патриарх. Или каквато друга служба там му е отредила съветската агентура. Хем е обикновено селянче, хем е почитател на лукса и изяществото. Хем кара шкодичка на 20 години, хем я съпровожда кортеж като на Муамар Кадафи. Хем е отличник от „Георги Бенковски”, хем е тъп като ранно отпаднала участничка в „Ергенът”, хем е от НАТО, хем е пазител на рашистките главозери, хем е борец срещу олигархията, хем е на хранилка при братя Бобокови и Гошето Гергов.
По тази причина и най-семплата Гергана с кални ботуши и изтъркани дънки представлява смъртна опасност с приближаването си до Радев. Защото образът ме е не просто стъклен, не е порцеланов дори, той е разтегнат до скъсване сапунен мехур, черупка от гнило яйце, тънка ледена коричка върху смърдяща, кална локва. Най-малкият натиск може да го счупи и зад него да зейне озъбената паст на егоманиакалния селяндур и комплексар, десетилетният бедняк и изпълнител на заповеди с козируване и заставане „мирно”, който иска да се превърне в лидер.
Само че в Славяното не са го научили, че истинският водач ходи бос. С миризливи, зелени чорапи може да стигне най-много до предградията на Минск. Или, хайде на Будапеща. И то за кратко.
