Спокойно за Саксония, копейки. Все едно вие да спечелите в циганското гето „Максуда”

Мъск и Орбан, Дугин и Фицо, кънчовците и пебейците от неделя насам не могат да насмогнат да си вдигнат гащите. Полюция след полюция ги застигат множествено, след като клетите псевдофашаги от „Алтернатива за Германия” взеха 43% на местните избори в Саксония-Анхалт, че и нещо отгоре. Край на арабите, педерастите и либерализма, преосоноваваме Европа. Посмали, Манго, както пише в безсмъртното детско стихче на Асен Босев.

Изводите, че резултатът от вота на 6 септември е магистрална промяна в политическата и цивилизационна ценностна система на континента са, меко казано, прибързани. Това е все едно да опънеш на задна прашка в храсталака 68-годишната си комшийка баба Радка, а после да разправяш, че си оправил Радина Кърджилова. Или Боршош. Или поне Червенова.

Работата е там, че най-изостаналата област в Източна Германия, все още преливаща от сенилни гедерейски бабиери и пенсионирани офицери от ЩАЗИ и с население от зорлем 2 милиона души, трудно може да покаже смяна на курса за най-голямата нация в Европейския съюз.

Саксония, този символ на ерекцията на копейките и люлка на световната революция, всъщност разполага с едва 4 от общо 69 гласа в Бундесрата (горната камара на германския парламент). Това означава, че дори при радикална промяна на местно ниво, влиянието върху вземането на решения в ЕС и на федерално ниво в Берлин е равно на сексапила на Елеонора Митрофанова – някъде малко под нулата.

Въпреки рекордния си резултат от близо 44%, „Алтернатива за Германия“ остана на 3 места от абсолютно мнозинство. Тъй като всички останали партии се гнусят да се докоснат до водените от смугла лесбийка фашаги, реалното съставяне на правителство остава под сериозен въпрос и може да доведе до патова ситуация или кабинет на малцинството.

С други думи, ако пренесем случилото се на българско ниво, победата на АзГ е равносилна на това Костя Копейкин да триумфира на предсрочен вот в родната си циганска махала „Максуда”. Да, ще може да развее руското знаме над най-лъскавата барака и ще си измаже къщата с общински пари. Но отвъд промишлената зона и хълма откъм запад влиянието му ще се усети колкото на алуминия във ваксините за морбили.

Това, на което разчитат всъщност кънчовците, ивохристовците и подобните вестители на евроапокалипсиса, е психологическата шокова вълна. Все пак за първи път от 1945 г. насам партия, официално класифицирана от службите като дясноекстремистка, печели първо място на избори в Германия. Исторически прецедент, който разрушава спокойствието на досегашното политическо статукво.

За първи път пасивните неудачници, посткомунистическите отпадъци, плебеите с ниски доходи си намериха единна цел на протестния вот. Нещо, на което трябва да гледаме по-скоро положително. Защото след като най-нискообразованите и манипулируеми електорални пластове могат да застанат зад обща цел, половин милиард нормални европейци трябва да го постигнат с изящна лекота. А взаимният ни ангажимент към ценностите на демокрацията и солидарността ще продължи да чертае непоколебимия стратегически хоризонт за траен просперитет и стабилност на нашия споделен европейски дом.