Слави, спокойно! Калушев твоите дечица няма да ги опъне!

Петрохаааан е новата Македонияяя. Последното убежище на политически маргинали, псевдопатриоти, татуирани батки и изпилени от маанета селски мозъци. Винаги трябва да има една тема, с която примитивите да чешат народняшкото си красноречие. Нещо със силен емоционален заряд, нещо засягащо бита, историята и родовата памет на милиони българи. И щом комшиите не са актуални, идва редът на педофилията.

Когато един политически субект няма ясни икономически или социални решения, той прибягва до т.нар. „политика на идентичността“. Терминът е изкован по ирония на съдбата от чернокожата лесбийка Барбара Смит в САЩ, но отлично пасва на нашата клета действително 6-7 десетилетия по-късно. Защитата на „българския интерес в Македония“ е най-лесният начин да се събуди патриотичен рефлекс и да се заметат тежки корупционни скандали, икономическа криза, цена на дизела от 2 евро за литъра и разочароващ сезон на „Ергенът“.

Македонияяяя, както я нарича Слави Трифонов, моментално измества фокуса на медиите и обществото от реалните вътрешни проблеми към външен „враг“, който заплашва самите устои на битието ни. Точно както и темата с Петрохан и педофилията. В единия случай някой се опитва да ни изнасили историята и паметта, в другия – децата. Принципът обаче е ясен – да се преборим първо с него, пък за „кошницата с грижа“ ще помислим, когато аналните ни сфинктери са в безопасност.

В сряда през нощта Дългия се похвали, че е строшил паметната плоча, издигната от Ралица Асенова, София Андреева и присъдружните им откачалки в памет на рейнджърите от „Петрохан“. По принцип съм силно „за“ изразяването на остра гражданска позиция, дори със средства на натиск и тук-там някое летящо паве. И бих поздравил Станислав и размаханата му патерица, бастун или каквото е там, с което е блъскал по постамента, ако виждах зад действията му дори зрънце обществен морал. Ама нъцки.

Счупената от Слави паметна плоча на Петрохан

Зад акцията на Папата на чалгата стои единствено характерният му просташки популизъм и мутренска загриженост. Учиндолският селяндур се опитва да влезе под кожата на електората като мазно маане по добре изпитания си класически модел със Скопие, но на едно много по-дълбоко, психологическо ниво. Вместо геополитика или родова памет, тук се експлоатират страхът от секти, насилието над деца и недоверието в правосъдието.

Популистките лидери и сензационните медии бързо яхнаха темата, за да внушат, че в държавата действат „незаконни структури“, „престъпни канали“ или окултни общности, срещу които институциите са безсилни. Тъй като първоначално случаят беше обвит в мистерия, радикалните политици с отпаднала необходимост веднага използваха това, за да кажат: „Виждате ли, държавата няма, щом под носа на полицията се случват такива неща. Ние ще вземем нещата в собствените си ръце“. Това е класически начин да се насажда несигурност у гражданите, за да се предложат после „твърда ръка“ и радикални мерки.

Точно по тази причина Трифонов трябва да понесе възможно най-тежките последствия за деянието си. Защото след него може да се появи някой реален фюрер, който може да се държи на краката си и да говори членоразделно. И наистина да си присвои уличното правосъдие. А Слави да си почива спокойно на диванчето – неговите деца не са застрашени от никакви секти, нали?