Комундета, не приписвайте Калушев вдясно. Той си е ваше нежно отроче

Не знам дали Ивайло Калушев е педофил и тричасовата пресконференция за разширените ануси в понеделник не успя да ми покаже истината. Знам обаче друго – ако беше жив, този горд син на Държавна сигурност щеше смело да заеме своето място между Тити Папазов и Краси Каракачанов в Инициативни комитет на Илияна Йотова. И всички опити този горд комсомолец да бъде приписан на градската десница са типично активно мероприятие, по-плитко от тава с будистки благоухания.

Той не просто е ваш, той е олицетворението на комунистическите отпадъци второ и трето поколение, нежно отгледани от режима в почивни станции за правоимащи, тикани в елитни гимназии, готвени на кариера в държавния апарат или синекура в чужбина. С баща – агент на Държавна сигурност и майка – душеприказчик на Людмила Живкова от близкия й псевдоинтелектуален кръг червени стахановци с перо и лира вместо чук в ръцете.

Калушев бил „преференциален съблазняващ насилник с много тежка нарцистична психопатия”. Или поне така го определи психологът Росен от „Дълбокото гърло” между две изстисквания за силно запотената си риза. Кажете ми, това не е ли портрет на типично ченгенце, което ти предлага кариерно израстване, партийно членство и командировка в чужбина, стига чинно да седнеш и да напишеш мазен донос срещу колегата си на съседното бюро?

Не е ли Ивайло, създал около себе си мъничък култ отдадени последователи, зарязали дом и семейство, за да живеят в гората и да си перат гащите един път месечно, истинска гордост за Шесто управление? Само го вижте – живот в пълна конспиративност и създаване на социален параван. За пред камерите – отдаден пещерняк, мъжкар, любител на силните усещания. А отвътре – маниак, идолопоклонник и ебач.

Точно както ченгетата като татко му са изглеждали лоялни приятели, колеги, роднини, научни работници. Докато насаме не се скрият в мазето пред пишещата машина да бълват доноси и характеристики, където пред белия лист са показвали истинската си морално уродлива същност. Така ли е, Гоце? Нещо бъркам ли, Майсторе? Вие си кажете и си припознайте синчето.

Калушев е истински майстор в спечелването на доверие, извратен и безкомпромисен манипулатор, което му е позволило в продължение на десетилетия да няма и един работен ден, като умело издържа себе си и своята организация с дарения от балъци. Това, че сред тях откриваме имена като Саша Безуханова и Васил Терзиев съвсем не прави Ивайло част от градската десница. Тъкмо напротив – той е комунистическа пиявица, предразполагаща, изслушваща, разбираща и паразитираща върху съмненията и несигурността на жертвите си.

Покойният гуру наистина заслужава паметник, защото е истинска емблема. Ама не на опазването на околната среда, а на поколението безполезни комундета като Тошко Славков, започнали живота си със сребърна лъжичка, лъгали и мазали половин век и завършили с куршум в главата.

Ивайло Калушев е много по-близо до Иван Маразов и Александър Маринов, отколкото до градските либерали. Истинските петроханци са точно те – дъртите ченгета, а не почитателите на соево лате. Крайно време е да си прегърнат отрочето, а не да се срамуват от него. Точно както не са се срамували от гнусните си доноси.