Копейки прости, ето защо пред Народния не е Москва

Псевдоинтелектуалните бранители на неделното хоро пред Народния театър са силно притеснени от пълзящия фашизъм на зловещите шпицкоманди и нацистите-реваншисти сред правнуците на кръволока Александър Цанков. Причината е, че онзи ден група будни граждани разгони смърдящата пасмина селяндури пред шадравана и не й позволи да дъни „Бяла роза” от пробитите си, китайски тонколони, докато вътре се играе представление.

Ружите и Страхилангеловците веднага провидяха мъртвешките глави на СС в този чисто светски, дори бих казал мирски, акт на прочистване на градското пространство от зловредни организми. Вместо да го приемат просто като обезпаразитяване, при това преминало без нито една пукната глава, те се притесниха от липсата на диалог с пасмината платени селяндури. И най-вече от присъствието на плаката „Тук не е Москва!”, с който активистите ожулиха дебелите гъзове на лелките и чичковците с галоши.

Ама какво общо имала тук столицата на Страна огромная, там хоро не играели, разбираш ли. Защо пак сме били привиждали джуджешката сянка на Владимир Путин зад собствените си снобски комплекси? Аз ще ви обясня защо надписът си беше точно на мястото. „Тук не е Москва!” отдавна не е географско понятие, всички знаем, че тази кочина се намира на 55 градуса северна ширина и 37 градуса източна дължина. И в щаба на НАТО го знаят, А в страгетическите ядрени подводници Охайо и Вангард го знаят най-добре.

„Тук не е Москва!” означава просто, че тук не живеят примитивни, блатни алкохолици, готови да превърнат столичния си пейзаж в опикан кенеф на открито. Точно това, което постигат явните провокатори с тяхната недодялата ръченица, на която не знаят нито стъпките, нито подскоците.

Хорото е български културен феномен, но хибридното му използване за противопоставяне на гражданите, за разрушаване на урбанистичната хармония, за пораждане на политически и етнически конфликти, е изцяло руско изобретение. Нито един от веселяците на плочките пред театъра не беше дошъл там да даде трибуна на музикалното ни наследство. Целта е единствено разрушаване на реда, евтина медийна изява, елементарно пропагандаторство на примитивния евразийски патриотизъм на Дугин, Малофеев и подобните им сифилистични, сатанистки отрепки.

А истински тъжното е, че докато всички се занимаваме с две дузини тъпанари и евтината им чалгия, Симфоничният оркестър на БНР се разпада заради липсата на 350 000 евро бюджетни средства. Това е сума, която благодарение на Румен Радев, Гълъб Донев и плешивото жиголо Росен Катамарана дължим по договора с „Боташ” всеки ден до 4 следобед.

Цигуларката Ива Джаджева обяви безсрочна гладна стачка, която трябваше да започне в понеделник в знак на протест срещу тежката криза в музикалните състави на радиото и унизително ниските заплати около и под 700 евро. Слава Богу, отмени я, след като Евтим Милошев обеща да замаже неща с 20% увеличение.

Но така е - симфоничната музика е грандиозно и богато звуково изкуство, което съчетава десетки различни инструменти, за да изрази сложни емоции, драматични истории и философски идеи изцяло чрез силата на чистия звук. Само че симфоничният оркестър няма никаква, ама абсолютно никаква стойност за непосредствените и дългосрочните цели на „Прогресивна България”.

Той нито ни сближава с братския, руски народ, нито поставя под въпрос европейското бъдеще на страната. Нито е от полза за кампанията на Илияна Йотова, нито громи жълтопаветните соросоидни лекета. Нито носи превдохристиянски, мачистки послания, нито оправдава политическото кадруване в обществените медии.

Много по-ценни са 15 малоумни лелички с разширени вени и подрусващи се в такт 7/8 тлъсти задници пред Народния театър. Ама няма да им се получи.