Седмицата: Предизборно! Как да се оттласнем от дупка в кенеф
Дизелът поскъпнал - то и бензинът, ама цената на дизеловото гориво някак “направо агресивно!” звъняла. Напук, бе! Изобщо не понеже има все пак и засилено сезонно търсене: “Есенният период традиционно е свързан с по-висока активност в транспортния сектор, логистиката и селското стопанство, които разчитат основно на дизелови машини”. Точно толкова напук, колкото напук партийността не излиза от кенефа си, носа не си показва, дори и когато предизборната “кампания” започна и официално в края на изминалата седмица. А за да им е по-топло на задниците и миризливо именно на носоглътката, си навряха там и купища “инициативни комитети” - да си ръчкат всички заедно още по-мощно в... отходния материал.
Ей я - на! И в пазарната логика има сходства - най-вече, че няма логика. При горивата според браншови експерти всъщност липсата на логика е в “надхвърлянето на пазарната логика”. Предлагането на горива у нас в момента надхвърляло търсенето с около 20-30%. Пък цените на колонките оставали “изкуствено завишени с около 20 евроцента спрямо реалната пазарна среда”. На предизборната бензиностанция стотици - май и хиляди, “маркучи” именно от т.нар. инициативни комитети свистят колко “пламенни” са им кандидатите, надхвърлят не 20-30, а сто на сто, че и хиляда на сто, електоралното търсене, ама не палят избирателя. Само пожарът уж “на бунта” в политпартийния клозет гори ли гори, та чак ще избухне от собствените им газове под налягане.
Кво се случва в предизборно-изборното WC? По-точно във вътрешната ни тоалетна, ама отвсякъде външна с я попивна, я преливна яма в миризливия политпартиен нашенски двор, дето отвсякъде лъсват задници директно “на гол г*з”. Ами случвало се било “оттласкване”. Като си го представи човек как точно се получава това да се оттласне някой от дупка на нужник, и му иде да си “изтласка” - изповръща червата, както образно е известно туй иначе стомашно действие.
Всъщност единствената сега разлика за президентските избори на 25 октомври т.г. е, че един от “обичайно заподозрените” в последната (засега) всеизборна петилетка, на теория е извън клозета. Седи в същия двор, но поради политпартиен запек (липса на кандидат за президент) уж само ръчка с пръчка (почиства, бе, по-отдалеч с кенефна четка) чуждото политпартийно разстройство. Та оттам - от ГЕРБ, дойде преди дни “оттласкването”.
Според лидера Бойко Борисов “изобщо не искам да се вкарвам” (очевадно в клозета с другите барабар), “защото сега те няма от кого да се оттласкат за президентските избори” и затова “нямат започнато и свършено изречение без ГЕРБ”. Демек, искат да натикат все още “втората сила по документи” в и под дупките си и така да се “оттласнат”, поддлагайки нещо под дирниците си.
То обаче оттласкването, като действие все пак, е нещо при което “тяло се отблъсква със сила от опора, за да получи ускорение или да промени посоката си”. Пък то каква ти сила като си се заврял да клечиш в дупка, камо ли опора в тая миризлива киша на същата дупка. Природно няма как, еле пък политически, при това партийнополитически без грам някакво си там държавничество, дето изтече именно “по каналния ред” баш в тая постоянна като нуждата от ходене до клозета предизборно-изборно-следизборна петилетка.
Та да - няма как, понеже във физическия смисъл “оттласкването е свързано с предаване на импулс и сила срещу дадена повърхност (например при плуване, бягане, отскок или гимнастика)”. А то какъв отскок, какво бягане, каква ти гимнастика в тая теснотия до шия в тоя политпартиен нужник. Е, може би с плуване, ама сред плаването на и свои, и чужди предизборно позиционирани... продукти.
Може само да се добави и малко от наличната вмирисана конкретика по смисъла преносно на “оттласкване” - “преодоляване на дъното или начало на бързо подобрение след тежък период”. В случая конкретно предстоящите президентски избори се използват, от на практика всичките в кюпа партии и/или коалиции, за оттласкване всяка от уж “своето дъно”.
Споменатата ГЕРБ под формата си на ГЕРБ-СДС систематично спешно си търси ново място в системата чрез чужди дупки в системата.
Бившата ПП-ДБ, сега по съвместителство ПП и ДБ, използват кампанията, та поне да си върнат уж просто “изгубената инициатива”. Пък то апатия сред т.нар. градската десница и мобилизиране на поне някакви твърди ядра „против концентрацията на власт от премиера Румен Радев и настоящия президент Илияна Йотова”.
БСП във вече само самосценария си на “традиционна левица”, освен в клозетното дъно е и в “историческо дъно” - на боклука (не)образно казано. Та оттласкването им е чистопробна “партизанска борба” за физическо оцеляване чрез легитимация в каква да е власт.
Парламентарната на ръба „Възраждане“ и категорично безпарламентарните МЕЧ и „Величие“, както и други почти толкова знайни, търсят поне да съзрат дъното от долната му страна, вече от трюма на омазания си “кораб на мечтите”, но пак чрез “радикализиране на дебата”: суверените, сигурността и всичкото това някъде там “в лева” чрез недоверие към еврозоната.
И ако всичките тия уж опозиционни партии се държат в дупката на политпартийния кенеф като удавници, гепили за сламка президентските избори, то самата “президентска” партия ПБ “прогресира”, стъпила връз тях, та да не се вижда, че и тя е в бездънния същи кенеф и всички дружно има още накъде да падат, колкото и да са на дъното. А ПБ барабар с президенто-премиера си Румен Радев най-отвисоко, докато си мисли, че не се дави, а кара в повсеместния си нужник с пълно большинство водно колело. Така, де, изпято е вече: “Пляс-пляс педалите! Водно колело! Само да внимаваме, да не се удавиме!”. И то не само понеже: “Ето ги русалките, пляскат със опашките. Водно колело! Не били русалките, най били руснаците”...
