Сръбски историк закова македонците за Самуил

Категорично признание от един от водещите сръбски специалисти по Византия и Средновековието постави силен акцент върху споровете около цар Самуил. Д-р Сърджан Пириватрич от Института по византология към Сръбската академия на науките и изкуствата заяви, че в научната историография „не може да има сериозни дилеми“ - Самуил е възстановител на Българското царство и неговите наследници управляват същата държава.

Думите му идват в момент, когато Гърция върна в България тленните останки, свързвани с великия владетел, а в Северна Македония не спирят да ни хулят, че Самуил не е българин, а македонец. Някои стигат още по-далеч в злобата си и твърдят, че мощите не са на българския цар. Според сръбския учен обаче, събитието има значение не само за София и Атина, а за целия Балкански регион.

На въпрос дали на Балканите вече е ясно кой е бил цар Самуил, Пириватрич отговаря недвусмислено. Той допуска, че националните историографии могат да имат различни интерпретации на отделни детайли, но подчертава, че когато става дума за сериозната историческа наука, основният въпрос е изяснен

„Поне що се отнася до научната историография, мисля, че не може да има сериозни дилеми“, казва сръбският медиевист.

След това формулира още по-ясно позицията си - Самуил възстановява Българското царство, което преди това е понесло тежки удари във войните с Византийската империя, а след него държавата е управлявана от неговите наследници.

Пириватрич посочва и едно от най-силните свидетелства за идентичността на управляващата династия - думите на Самуиловия племенник и по-късен цар Йоан Владислав.

По думите на сръбския учен самият Йоан Владислав оставя твърдение за собствената си идентичност, в което се определя като „българин по рождение“. Това свидетелство е особено важно, защото идва отвътре - от човек, принадлежащ към същия владетелски род.

Пириватрич обръща внимание и на византийските хронисти. Те описват продължителните войни на император Василий II именно като борба срещу българите, а завладяването на Българското царство е възприемано като едно от най-големите военни постижения в управлението му.

Позицията на Пириватрич не е ново заключение, породено от днешните политически спорове. Още преди около три десетилетия той посвещава научната си работа на въпроса и написва изследването „Самуиловата държава: обем и характер“

Трудът започва като негова дисертация и именно в него Пириватрич стига до заключението за българския характер на държавата на Самуил. По думите му мотивът бил желанието да преразгледа стари въпроси и да провери отново изворите, без да приема автоматично утвърдени интерпретации.

Той признава, че може да останат дискусии за точния етнически произход на Самуиловия род, като посочва споменавана в арменски извори връзка. Това обаче според него не променя характера на държавата, която Самуил управлява.

Сръбският учен дава и изключително висока оценка на самия Самуил. Според него той е сред най-значимите владетели в средновековната история на Балканите.

"Той е бил изключително важен владетел, който в продължение на почти половин век успява да обърне хода на балканската история по определен начин“, казва Пириватрич.

Това значение не се изчерпва с войните срещу Византия. Епохата на Самуил е важна и за продължаването на Кирило-Методиевската традиция, която преминава през българската държава и оставя огромно културно наследство за целия славянски свят

Пириватрич вижда и по-широко значение във връщането на тленните останки на Самуил от Гърция в България. Според него това показва, че болезнени и спорни въпроси от миналото могат да бъдат разглеждани професионално и отговорно.

Той определя случилото се като добър знак за региона, защото историческите спорове на Балканите често продължават да влияят върху отношенията между държавите и до днес.

И именно затова признанието му е толкова силно - то идва не от български историк, а от сръбски учен, посветил десетилетия на Самуиловата епоха. Неговият извод е ясен: Самуил възстановява Българското царство, неговите наследници управляват България, а византийските извори също определят противниците на Василий II като българи.