Седмицата: Всичко е по план! Октомври пак ще е през ноември
Ех, жега е, но някак тъжно прежуря, че идеее есееен, както пее Данчето Христова и добавя основната лирическа драма: “Ний всичко дадохме, преди да вземем, да бъдем други - вече късно е, късно е...”! Баш така, още ни е морско, а някаква си хронограма за избори ни натиска със срокове както 15 септември учениците. Даже тая година “отгоре” искаха първият учебен ден да е на 14-и, че да се отпочне понеделнишки.
Всичко си върви по план, сроковете за избиране на нов ли, стар ли президент и вицето му се изпълняват “на конвейер”. През изминалата седмица вече сме спокойни за местата за гласуване извън страната - задвижени са, у нас от вчера (нищо че е празник) ни е ясен списъкът с номерата и адресите на избирателните секции в районите в страната, както и броят на списъчните избиратели, ще започнат и да ги лепят, където законово трябва. Почват да изтичат седмица след седмица и сроковете за регистрация на партии и коалиции, на инициативни комитети, на самите кандидатски листи. После и жребият за номерата на кандидат-президентските двойки ще се тегли и всичкото това право в “Държавен вестник”. И хоп - септември почти се е изтърколил: от 25 септември (00:00 ч.) предизборната кампания е официално открита та чак до 23 октомври (24:00 ч.) На 24 октомври ни е “денят за размисъл” - да му мислим за поредната “изборна революция”. Че то тази година само два пъти гласуваме, при това сега напълно “редовно”, не “предсрочно”, макар и ей така, “за парлама” - уж държавен глава на 25 октомври пряко избираме на иначе парламентарната ни държава. После на 1 ноември пък ни се полага “будителство” за балотаж.
Кой колко ще се е събудил (вече късно е, късно е след толкова много “заспали” избори накуп) няма как да го планираме в туй политически заспало време от “зАспи” - и партийни, и електорални на куп. Би могло при толкоз много заспалост (вялост, отпадналост, умора, апатия, летаргия, унилост, махмурлук - в смисъл на умствена замъгленост) някой да ни издебне със залп (примерно на “Аврора”, че е най-световно известният и някак си изглежда все по-подходящ именно в тая безакълна мъгла).
Като споменахме революция и крайцера, паркиран през 1917 г. (и досега) в бъдещия Ленинград, та да се сетим именно за ВОСР - “великата октомврийска”, че и “социалистическа революция” и да не забравяме СССР. И ах какво съвпадение - ми тя е “избухнала” (отломките й още се въргалят в световен мащаб) на 25 октомври - именно, датата когато 109 години по-късно у нас пак ще се гласува. Е, по “стария стил” на календара, че после се манифестираше на 7 ноември, ама все си е “октомврийска”. Както и изборите ни за президент т.г. - през октомври ще са, но всичко ще се реши на балотажа в първия ден на ноември.
И може би тъкмо в тази връзка и туй планирането за “будността” ни куца, подвластни все още на онуй социалистическото планиране, дето още по соца само от вицовете можеше да се разбере какво “чудо” е. Примерно “Срещат се американски, френски и съветски (от СССР) икономист. Американецът: При нас всичко е изчислено. Знаем точно колко печелим. Французинът: При нас също, плюс това знаем колко харчим за удоволствия. Съветският икономист гордо: При нас е най-добре. Още на 1 януари знаем какви ще бъдат резултатите на 31 декември. Единственото, което не знаем, е какво точно сме произвели“. Но друга е целта - планът да е изпълнен предсрочно, далеч преди 31 декември. Ето как: Планирано е в обувен завод да се произведат 10 000 чифта обувки. Но няма материал за подметки. Тогава се произвеждат 20 000 чифта с квото има - планът е изпълнен “на бос крак”, но на 200%.
А за датата, да не търсим под вола теле, щото може пък тогава пак тържествено да гласуваме понеже е Международният ден на артиста и Световният ден на пастата - 2в1 у нас се празнува традиционното бюджетиране за културата да е през крив макарон.
Важно е друго обаче, като ще са на 25 октомври президентските избори, ще е повече от ясно защо “пролетариатът” пак ще остане излъган. Не че има някакво особено значение кой ще е президент, дето въпреки че се избира пряко, по конституция основната му функция е да чете реч на Нова година, преимуществено вече на фона на виртуално създадена библиотека. То и вождът на ВОСР Ленин още тогава го е казал: „Всяка готвачка може да управлява държавата!“. И у нас предишният президент Радев - този с оставката, за да стане премиера Румен, ни го доказа с крайцера си, пардон - юмрука. Така си (не)разбърка манджата, че да загори и да подпали къщата.
И така ще е до... пълната победа на “руменизма”. Щото и след толкова много предсрочни избори парадоксът не е в революцията - октомврийската да е през ноември. А в революционерите - гласоподаватели, дето след като си изпълниха последната петилетка предсрочно - 8 пъти парламентарно гласоподаваха за няма и 5 години, се сдобиха с нов психопрофил под формата на истинска психиатрия. Нещо такова: Иска радикална промяна, но само ако тя не изисква от него да гласува с главата си. Идеологията му е гъвкава - милее за “евтиния” ток на социализма, а протестира за капитализъм при заплатите. Носи тениска с революционен лик - от Че Гевара до Путин, но вече дори в Гърция му е евтино и иска поне на Малдивите (не в Сибир). Барикадата му е от дивана до социалната мрежа: там сваля правителства, беси олигарси и раздава правосъдие с правописни грешки. А когато настъпи денят на реалния му щурм - “избори някакви си” взема тактическо решение: „Абе, то времето е хубаво, я да отскоча на село да нагледам джибрито за домашнярката”. Пък после пак на дивана да продължи да вярва в безплатното (си) бъдеще.
Но да, тъкмо като при Октомврийската революция, и личните “победи” на нашенския революционер-избирател също идват с грешния календар – сигурен е, че “оправянето” ще му се стовари през октомври, но му се налага да почне да псува чааак през ноември.
