Нощта, в която Мерилин Монро вдигна роклята си и разтърси света

На 15 септември 1954 г. в ранните часове на сутринта в Манхатън е заснета сцена, която по-късно ще се превърне в един от най-разпознаваемите образи в историята на киното. В главната роля е Мерилин Монро, а около нея – повече от хиляда любопитни нюйоркчани.

Мястото е пред кино „Trans-Lux“ на ъгъла на 52-ра улица и Lexington Avenue. Монро застава върху решетка на тротоара, а въздухът отдолу повдига бялата ѝ рокля. Сцената е част от „Седемгодишният сърбеж“ на режисьора Били Уайлдър – филмът, който окончателно превръща този образ на актрисата в символ на епохата.

Около снимачния екип се събира огромна тълпа. Според архивите на American Film Institute на мястото има повече от 1000 зрители. Заснемането се превръща в истинско събитие, а шумът от множеството в крайна сметка се оказва проблем за самия филм.

Сред присъстващите е и съпругът на Монро – легендарният бейзболист Джо Димаджо. Според разпространените по-късно сведения той е бил силно разгневен от вниманието, което сцената привлича към съпругата му. AFI отбелязва, че редица по-късни източници свързват случилото се с разпадането на краткия брак на двойката. Две седмици след снимките Монро подава молба за развод.

Самата сцена обаче не влиза във финалната версия по начина, по който е заснета в Ню Йорк. Шумът на тълпата прави оригиналните кадри неизползваеми и Били Уайлдър заснема сцената отново на снимачната площадка на 20th Century Fox. Именно студийните кадри попадат във филма.

Но снимките от онази нощ остават.

Именно фотографите успяват да запечатат Монро в прочутата бяла рокля, докато въздухът я повдига около краката ѝ. Образът бързо се превръща в самостоятелен феномен и през следващите десетилетия е многократно възпроизвеждан, пародиран и превръщан в част от популярната култура.

Роклята, превърнала се в легенда

Прочутата рокля е създадена от холивудския дизайнер на костюми Уилям Травила. Тя е светла, с халтер деколте и плисирана пола, изработена от материал на основата на целулозен ацетат.

Десетилетия по-късно роклята става част от колекцията на актрисата Деби Рейнолдс, която събира огромна колекция от холивудски костюми и сувенири. През 2011 г. колекцията ѝ е предложена на търг, а роклята на Монро от „Седемгодишният сърбеж“ е продадена за 4,6 милиона долара, или около 5,6 милиона долара с таксите.

Филмът зад прочутата сцена

„Седемгодишният сърбеж“ излиза през 1955 г. и е базиран на едноименната успешна пиеса на Джордж Акселрод. Том Юел играе Ричард Шърман – женен нюйоркски издател, който остава сам в града, след като съпругата и синът му заминават за лятото.

На горния етаж се нанася красивата млада „Момиче“, изиграна от Мерилин Монро. Голяма част от комедията се гради върху разликата между фантазиите на Ричард и действителността.

Филмовата версия обаче е значително по-сдържана от оригиналната пиеса. Според архивите на AFI пиесата включва сексуална връзка между Ричард и „Момичето“, но тогавашният Production Code не допуска прелюбодейството да бъде представяно като комедия. Затова сценарият е променен и във филма отношенията са превърнати основно във фантазии, намеци и комични ситуации.

Филмът се превръща в един от големите комерсиални успехи на 1955 г. Но днес „Седемгодишният сърбеж“ се помни най-вече с няколко секунди – Мерилин Монро, бялата рокля и въздуха от метрото.

Сцената, която не успява да остане във филма в оригиналния си вид заради шума на тълпата, всъщност се оказва по-силна извън екрана.

Тя превръща Мерилин Монро в образ, който надживява самия филм – жената в бялата рокля, застанала над решетката на нюйоркската улица, превърнала се в една от най-разпознаваемите фотографии на ХХ век.