Седмицата: ПБ или ПМ? С „празни мисли“ и ръце в джобовете!

Тъкмо отмина втората седмица на новоизлюпения премиер от президентския му второмандатен запъртък (зарязания с оставка). Преминаването от Румен Радев – президент! в Румен Радев – премиер! Къде, къде по-по-най, от примерно вечното „Луна – Президент!“, е да си „Президенто-премиер - Слънце!“. Ама така е, когато не си пееш чалгата, така да се каже, „на обратната (тъмната поне откъм Земята) страна на Луната“ и „изгряваш“ само по президентски избори. А на мига „излизаш на припек“ по жълтите павета, всеки път, когато те засърби юмрукът.

Едва в третата Му седмица сме, ама кой ще ти чака „традиционните Сто дни“ – цели 14 седмици + около 2 дни. Когато по нашенската съвременна формула „петилетката - предсрочно“ (от 2021 до 2026-а засега), за 100 дни може да се избере парламент, да се сформира правителство, след което да се разтури всичко - и парламентарно, и правителствено - и да се тръгне пак към избори.

Рекорди всякакви! Ако не ви се вярва, пък още повече не ви се смята-пресмята (безмозъчно изтощително е) – питайте AI (ИИ – изкуствения си интелект). Който не за 100, а за по-малко от 1 секунда (даже за 1 миг – която поетична единица най-често се свързва с интервал между 0,05 и 0,1 секунди – абе, за нула време) ще ви рече следното: Според българското изборно законодателство и Конституцията на Република България е напълно възможно за 100 дни да се стигне до нови парламентарни избори. Законовите срокове позволяват цикълът от провалени преговори до провеждане на нов вот да се осъществи дори за около 2 месеца. Ехааа, не за 100, а за 60 дни!

Кво обаче пък да го пресмятаме? С тия сметки сме свикнали вече „и на сън да ни бутнеш“, само дето едни сметки уж си правим като гласуваме, пък после други ни пристигат със следизборната фактура.

Ей го и сега! Докато уж четем на живо „предизборната програма“ на уж партията „Прогресивна България“ (ПБ) на новия съвсем партиен вожда-спасител Румен Радев, глей ти – все едно четем минимум Джером К. Джером. Най-вече есетата на известния английски писател „Празни мисли на един празен човек“, дето уж са хумористични, пък не ти е чак пък толкова смешно от тия колкото и да са иронични разсъждения по вечни теми като „безделието, любовта, суетата, бедността (не толкова в левово и/или еврово изражение).

Понеже примерно по основния акцент в творбата – изкуството на безделието, самият автор споделя, че за да се наслаждаваш истински на мързела, трябва първо да си много зает, „защото празнотата няма същия вкус, когато няма от какво да си почиваш“. Тънък британски хумор, но когато е на държавническо-властово ниво сто на сто и за сто дни само става дебел за потърпевшите.

И така „дебелият край“ като нищо съвсем „прогнозно“ може да ни се стовари с една от най-известните „празни“ мисли на Джером: „Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото трябва. Не че възразявам срещу работата. Харесвам работата. Тя ме очарова. Мога да седя и да я гледам с часове“, допълнена съответно от „Не мога да седя мирен и да гледам как друг човек работи. Искам да стана и да надзиравам, да се разхождам с ръце в джобовете и да му казвам какво да прави…”.

Толкоз! След втората, вече в третата седмица на кабинета „Румен Радев“, все това „прогресивно“ научаваме: какво изобщо няма да прави ПБ следизборно от всичкото което предизборно обеща с ръце в джобовете – ей така, просто в търсене на електорат, без да се чува какво там още дрънка, освен „семки и бонбонки“.

Та така, със сигурност и най-отдадените антиваксъри, пардон – антиевросъри, да не се надяват за каквато и да е „ваксина“ срещу еврото. Просто е, от ПБ обявиха, че няма да си предлагат даже оня „референдум за (против) еврото“, щото „вече сме в еврозоната“ – заразени сме така да се каже, слава богу, „преболедували“ сме го левчето. Нооо пък обещанието остава на друга плоскост. „Това, което можем да направим, е да овладеем инфлацията“ – ква да е – в лева, в евро, що не и в рубли. Във връзка с което, ей така – по дефолт, подразбиращо да речем, според „Прогреса“ „е много трудно да се овладеят цените“, но разбира се „прогресивно“ се „прави всичко възможно“.

За да не стане грешка като с еврото обаче, от ПБ „са длъжни да предупредят“ в смисъла за наличие на „продуктово позициониране“, че „не предлагаме таван на цените“ – той остава там - на предизборния таван, може и в мазето. Като сега актуална е друг вид „туршия“: ред инфлация, ред прозрачно ценообразуване. Проблемът с бомбажа е с какво ще се завърши най-отгоре, та да не кипне всичко под капачката от толкова много „прозрачност“. Нещо като при известната слънчева туршия. Бухаш всичко в буркана и го въртиш около слънцето, вместо да го стерилизираш или пастьоризираш. Внимание обаче, дори и Слънцето да е „с абсолютно мнозинство“, тая консерва не действа при наличието на „плоскоземен електорат“. Бактерията е неизтребима за всеки, който лежи плоско (я по гръб, я по корем) на собствения си „плаж“, нещо да му падне „отгоре“ – право от Спасителя – слънце, бе никакво движение поне около собствената си мозъчна ос.

В същия порядък е и предизборното слънчасване във връзка с „отмяната на санкциите срещу Русия. За което „плоскоземните прогресисти“ сто на сто са очаквали, максимум след сто дни, санкционираните лично ще прецапат пак Дунава, та да си вземат отново освободително „отмяната“ – да си я връчат, де.

За останалия „предизборен прогрес“ следизборно нещата са също все така „в ожидание“ – термин още от времето на „руските групи“ на Слънчака, когато съответно рускини на групи лежешком под безплатния чадър бяха „в очакване“ някой нашенски гларус „да ги забърше“.

Е, има и резки движения – немедлен (ей сега – веднага) прогрес. Нещо като скокове назад обаче – в предизборното време от страна на „абсолютното мнозинство“. Примерно, момиче и момче да са „с височинна травма“ – скочили ли, паднали ли от висок етаж, пред жилищен блок, поне единият да е загинал, а другият да бере душа, и лично вицепремиер и вътрешен министър да прогресира незабавно с „Ще бъдем безкомпромисни в борбата срещу дрогата“. Дай, боже, нали – ама ако не надали, то кога все пак ще са „борбите“.

Ако се върнем пък все пак на Джером К. Джером, където смешните неща са също толкова тъжни, то той го е рекъл така: „Винаги е най-добрата политика да казваш истината, освен ако, разбира се, не си изключително добър лъжец“. Или пък: „Толкова е приятно да се натъкваме на хора, по-глупави от нас. Ние ги обичаме веднага, защото са такива“. Предизборно-изборно - сега следизборно, „смешката“ би могла все пак да е друга. За която българският избирател, колкото и глупав да е, та да е обичлив, вече си има все пак траектория. Ей тая – пак по Джером: „Ако си достатъчно глупав, за да бъдеш доволен, не го показвай, а мърмори с останалите и ако можете да направите нещо с малко, поискайте много. Защото, ако не го направите, няма да го получите“. И това прогресивно - мърморене, искане, че и повече - със сигурност предстои. Дори и за слънчевия абсолютизъм на властта на ПБ, когато плоско-политпартийно се е излегнала на ПМ – на празни мисли, без значение собственост на чий точно празен човек са.