Седмицата: Дилмано-Дилберо! Е те така ПРОГРЕСИВНО ни го набутват пиперо
Голям майтап, бе! Наскоро в уж новото (”по роднински”) риалити “Фермата (без Иван и Андрей)” под надслова “Кръвта вода не става” участниците (дето май вода не пият, а само... ракия) имаха уж забавна задача, за която да се вдъхновят от прочутата и народна, но и естрадна песен „Дилмано, Дилберо“. Мъжката част - бащи, братя, вуйчовци, синове, племенници и т.н. всякакви “братовчеди” (по Иван Костов) трябваше да напишат нов, модерен текст по мотиви от изконно шопската творба. Силният (по дефолт, де - автоматично) пол проявиха изключително “творчество” и много (си) се смяха - хилиха на “хумора”, след като успяха така да “разводнят” оригинала, че да го превърнат в “кърваво писмо” от собственото си “актуално” садене в калта на скандали, интриги - накратко на всичките (си) помийни драми. Е, що пък не - все пак е шоу, не като (наистина по дефолт, даже по конституция) да е (не)шоу, както срещата ни с близките президентски избори от редовен вид.
Така де - кво толкова, когато в „Дилмано, Дилберо“ - една от най-известните и емблематични български народни песни от Шопската фолклорна област в изключително бърз и сложен ритъм” се пее едно, а се разбира съвсем друго. Не просто за чушки нещо се е сетил народният гений чрез “Дилмано, Дилберо(х2), кажи ми как се сади пиперо (х2). Да цъфти, да върже (х2), да береш, береш, береш как сакаш (х2). Помуни го, побъцни го (х2), те така се сади пиперо!”. А зад “привидно невинния битов текст” всъщност се крият други битовизми - “силен еротичен подтекст като сватбена символика”, маскиран под формата на земеделски съвети. Като съвсем според експерти “в българското народно творчество метафорите с растения, плодове и работа на полето са били основният начин да се обсъждат интимните отношения по забавен и благопристоен начин”.
И така ето го Шифъра не на Леонардо, а на Нане и Вуте, барабар прясно с жените им. “Саденето на пипер” е “първата брачна нощ” като “метафора за сексуалния акт и зачеването на нов живот”. “Помуни го, побъцни го“ (тези специфични шопски глаголи (натисни/мушни и боцни/чукни) пък, да - “описват самото действие по хумористичен и недвусмислен начин”. А резултатът, разбира се е не просто да се цъфне и върже, а преди това да се свърши работата, както ти иска развинтената фантазия. Ама само да не си помисли някой, че дотам се е развинтила, та пресният жених да е с две накуп - и с Дилмана, и с Дилбера. Ма няма такова “шведско нещо”, колкото и “българите да са юнаци” - според езиковедски изследвания “думата „дил“ (dil) означава „сърце“ и така “Дилмана Дилберова” се тълкува като една едничка “сърдечна, красива, любима”. От която единствено може да се искат тия „инструкции“ как да протече интимният живот, ако може някак си “по-пиперливо”.
ТА ТЕ ТАКА, радвайте се метафорично, че просто ей така предизборно-изборно-следизборно пак ни го набутват “пиперо”, ама пък ПРОГРЕСИВНО.
Какъв всъщност е “прогресът”, освен че са закодирани “чушки” в партийното име “Прогресивна България”, пълнени, че и гньетени с абсолютното им большинство. Ми оказва се PVC пиперо на ПБ - пластмасов, като най-популярната му употреба е за дограма - прозорци, врати с високо многокамерно уплътнение, та нищо да не чуеш изотвътре, камо ли да видиш, като си спуснат не само вътрешните, но и външните ролетни щори. Най-вече нищо да не можеш да разбереш какви всъщност ги вършат, лежейки си удобно във все още продължаващата от 19 април т.г. насам денонощна “първа брачна нощ”. Когато всякакви електорални шушулки им набъцкаха властовата градинка с пълно мнозинство. Оттогава като за “пред хората” (си) показват някакви кошници именно с пластмасови(те) им “чушлета”.
То метафора до метафора - пренасяне на признаци от един обект към друг въз основа на сходство. По-важното обаче е какви са сходствата, приликите без метафора. Управлението на ПБ под формата на наджасано с обещания правителство е именно пластмасово - подсказва за т.нар. синтетична идеология “синкретизъм” - уж нищо общо с “кретенизъм” сливане или обединяване на разнородни, често противоречиви идеи, вярвания в едно цяло. Политически, даже и политикономически това е “съвременен центристки подход, при който се взимат леви икономически инструменти (данък свръхпечалба, социални трансфери), опаковат се в технократска реторика (намаляване на инфлацията, фискална стабилност) и се гарнират с патриотичен мотив (защита на българските семейства срещу големия капитал). Така, де - на политически език това е идеологията на държава закрилница, която идеология е изключително печеливша, ама не за държавата и за тия в нея, а “за привличане на широка периферия от гласоподаватели преди избори”.
Така е и сега в предизборната чорба с инструмента “ръгай чушки в боба”. Та политпартийността и властта на ПБ в едно цяло да функционира като “стратегически институционален инструмент за управление на политическия наратив в хода на предизборната кампания”. Та заедно с иначе съвсем куция пипер да покълне като на 19 април т.г. буренякът за електорално преживяне, че иде “прогресът” (вече e тук), а “непопулярните икономически мерки” всъщност са в името на “стабилно управление” просто по всички етажи на властта.
Ето и как върви в момента тая “неутрализация” тип “капан за наивници”, даже “литургия за наивници” - апропо, иначе все български литературни заглавия.
Прясно “предложените” фискални мерки, в това число облагането на свръхпечалбите според чушкопека в премиерстването на президента с оставка Румен Радев ама изобщо не са наказание за успешните компании, даже въобще репресия срещу бизнеса не са. А са “социална справедливост и защита на гражданите“, представяни като механизъм за финансиране на данъчни облекчения за семейства с деца и като средство за защита на обикновения гражданин от инфлационния натиск”. Яка чушка като пушка та “да береш, береш как сакаш” - обвързваш пряко облагането на все пак печелившите и хооп... те така се берат - директно подкрепят, де що има домакинства - “контролиран прогрес” в името на “общото благо”. Ми да, “предложенията” от ПБ се пакетират не като някакви си политически хрумвания, а като “обективна икономическа необходимост за поддържане на фискалната стабилност на страната”. При това с чушките като пушки опечено се нацелват и “опозиционните критици” като “некомпетентни и с евтин популизъм”.
Честит прогрес на всички Дилмани Дилберови дето си го пожелаха! И от първата си брачна нощ на 19 април седят и си чакат Чушкопека!
