Седмицата: Милимундата на президентката

Хубаво е да се уважава граматиката, поне поради значението й за съчетаването на думи в цели изречения (евентуално). “Граматика”-та като дума сме я “глътнали” в българския език през латинския, но изначално си е старогръцка. Което (само за сведение) не означава, че трябва да си гълтаме граматиката така настървено - бързо, бързо чак до задавяне, като бугаца (или баница чааак от българското вкъщи) на гръцки плаж, където сме си я внесли тайно в торбата, та да не се охарчваме и с “плажна” храна, след като “сме им платили” с “цяло” едно фрапе за цял ден пълния комплект от чадър, две тапицирани лежанки, шезлонг - може и два, масичка, понякога и барбарон. Преглъщайте си спокойно, че то за целта и бутилка вода са ни донесли безплатно към фрапето, щото сме им клиент, потребител.

Еееех, мечти плажни! Нищо общо с туй дъждовно гадно - мокро и студено, заради което не просто сме си глътнали граматиката - онемели така да се каже, не без думи, а без глас сме останали. От гласоподаватели в безгласни букви сме се разкиснали. И не е от дъжда, а тъкмо обратното - от пълното ни гласоподавателно обезводняване заради всякаквите НИ (наши са си, бе) политпартийни прости “дъждобрани”. Дето единствената им цел е да си направят електоратите ИМ (техните, бе) пълни безбуквеници (от “буквеница”, както в стари времена у нас са й викали на “граматиката”). Не просто избирателят да си гълта граматиката, а изобщо буква да не обелва, докато (не)гласува.

Но това са общи приказки, както е известно - дяволът е в детайлите. Примерно, в последната петилетка толкова много да “преядеш” с избори, че не да го гълташ, а да го повръщаш гласоподаването. Като за най-упоритите, ходещи до урните да подават глас дори и безплатно, накрая така да им размешаш граматиката, че да се кефят на кво да е.

Ето сега след “изборите” за президент имаме следното “изкефване”. Хем сме си подобрили собствения рекорд за най-нищожно гласуване, хем сме си избрали нещо за първи път у нас - жена за президент. Даже може да се закръгли на “по света и у нас”, понеже глобално - поне в държавите членки на ООН, в момента действащите държавни глави от женски пол (това според “божиите” атрибути, не според кой как го или се “определя”) са 17 - срещу около 130 мъже. В това число (17-те) и Илияна Йотова, която от 22 януари вече ще е “избран” президент, няма (евентуално) да е по заместване на Румен Радев.

И така след “резкия” скок в гласуването ((споко, пак си е абсолютен рекорд в негласуването) на балотажа на 1 ноември “граматически” 1 093 852 гласоподаватели са “избрали” Илияна Йотова при 528 951 гласа на първия тур на 25 октомври, спрямо над 6 милиона “просто” български граждани - и според избирателните списъци, и според “нродонаселението”, барабар с децата.

Това според депутат от Радевия “парламентарен абсолютизъм” се определя от телевизора така: (цитат) “Да поздравим целия български народ, че излезе да гласува”. След което, поради учудване дори и на водещия в телевизора, разясни, че било така “всенародно”, щото в крайна сметка имало избран президент.

Има, я - има я вече и избрана Илияна Йотова. Но за да е все пак по-годна за преглъщане, а не за повръщане изборната граматика - “целият български народ” беше сменен с “жена”. Кефенето вече изцяло даже не е “българи - юнаци!”, а е пакетирано като “една българка - юначка”. Като каже някой я “Илияна”, я “Йотова” - еле пък “Илияна Йотова” и преди това вече трябва да е рекъл “първата жена президент на България” или “първият президент жена на България”.

Така де, то какво друго “първенство” според “юначните ни първенства” граматически да се заформи - еле пък политически или (уау!) - държавнически. След като всъщност, както и да го въртиш и откъдето и да го погледнеш този (не)изборен (не)резултат, някак си изглежда съвсем “фармацевтичен”. Виждали ли сте в листовка на някакъв медикамент (ако не сте - четете, бе) следния текст: “Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий на таблетка (основната съставка на готварската сол), т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий”. Някак си по Валери-Божиновски звучи, ама си е съвсем точно даже и “граматически”, макар и доста дребно (като при нашенско изборно гласуване) фактически. Понеже 1 mmol (милимол) е хилядна част от един мол, което (не е най-близкия до вас мол) представлява единица за количество вещество.

Да, резултатът от президентските избори това сочи, че изборът е направен даже не от хората в един мол (тоя близкия до вас), а в милимол - 1 mmol=0,001 mol.

Съвсем безсолно е гласуването, което в каквато и политпартийна диета да е “заложено” е повече от безвусно меко казано. Но пък може, ако не сол - малко пипер да си добави човекоизбирателят за следващата “президентска петилетка”. Да замени милимол с милимунда. Съвсем същото е, само дето е поне по-смешно, а не толкова трагично. „Милимунда“ е “хумористична жаргонна и диалектна дума в българския език, която означава изключително малка, нищожна част от нещо”. Макар думата да няма “официален научен статут”, е “забавна народна сглобка (глей, ти!) - “забавна комбинация между мерните единици милиметър (за дължина) и секунда (за време)”.

Та така “забавно” да се чака “милимундата на президентката” до каква “сглобка” ще я доведе според “времето” и “пространството” на (не)бившия й президент.