Сега ли разбрахте, че на Витоша има мечки?

ГЕОРГИ СТЕФАНОВ*

Случилото се на Витоша със сигурност е трагедия. Съболезнования на близките. Учудващото е обаче колко много хора са изненадани, че на Витоша има мечки. И то при положение, че през последните 10–15 години, заради смарт телефоните и социалните медии, много пъти сме виждали новини, снимки и видеа за мечки на Витоша.

Чудя се обаче колко от нас знаят, че в района на Дендрариума от 22 години има Музей на мечката?

И ако този музей се посещаваше от повече хора, а не само от няколко хиляди ентусиасти, обществото щеше да знае, че на Витоша има мечки. Хората щяха да знаят и че навсякъде по света, от Аляска през цялата планета та чак до Камчатка, хората, които влизат в територии с мечки, се подготвят. Носят лютив спрей за мечки и звукови средства (тромби), които издават силен звук и помагат за отблъскване на дивите животни.

Тези средства работят в 99% от случаите при среща с мечка. Но у нас големият проблем е, че МОСВ, МЗХ, ИАГ и в конкретния случай Столична община не разказват тази история достатъчно ясно. Хората просто не знаят, че на Витоша има мечки и че в такава планина трябва да се влиза с повече знание и внимание.

Още по-лошото е, че мнозина не правят разлика между Природен парк, Резерват и Национален парк. Не разбират, че когато посещават такива територии, влизат в дома на дивите животни. Там човекът е гост. И да, в природата човек може да пострада не само от мечка, а от много други видове и природни фактори, да не говоря, че повече хора умират от комари, а не от мечки.

Пиша този пост, защото причината за трагедията на Витоша не е само самата мечка. Причината е неадекватната система на управление в България и нежеланието на институциите от десетилетия да поставят по-сериозен акцент върху образованието по природни науки и опазването на околната среда.

Заради това стотици хиляди хора у нас имат объркана представа за природата, дивите животни и природните закони.

Ако това не беше така, много неща щяха да изглеждат различно. От трагедии като тази на Витоша, през отношението към природата, до начина, по който обществото разбира зелените политики и хората с образование в природните науки.
И последно: трябва да се гордеем, че София има Витоша. Няма друга европейска столица, която има на 20–30 минути с кола от центъра планина, в която постоянно живеят едри хищници. И само да кажа, че на Витоша има и вълци, което значи, че и имаме и жива природа.

И това е така, защото нашите деди преди 91 години са преценили, че Витоша трябва да бъде защитена и са създали първата защитена територия в режим на природен парк на Балканите. Още нещо, което малцина знаят.

Днес нашата работа е да не пропилеем това наследство и затова когато говорим за Витоша първо трябва да се сетим защо тя е такава и как сме го постигнали.
И последно, институциите трябва и са длъжни да започнат да информират хората постоянно, ясно и навремно как се влиза в такава планина, какво поведение трябва да имам в защитните територии и защо, и разбира се училищата трябва да дават реална природна грамотност, на която база всеки от нас трябва да разбере, че Витоша не е градски парк, а жива планина с диви и опасни животни.

Ако искаме по-малко трагедии, трябва да спрем да се сещаме за природата само след смърт. Трябва да започнем да разбираме и уважаваме природата преди това.

*- Георги Сашков Стефанов е експерт по климатични, енергийни и икономически политики с над 25 години опит. Един от най-разпознаваемите специалисти в България в областта на климатичните промени и енергийния преход. Член на Зелено движение. В продължение на 15 години ръководи климатичната и енергийна програма на WWF за България. Преподава устойчиво развитие и стратегическо управление в НБУ и СУ.