Седмицата: На овце - звънче! По вратовръзките ли да ги (о)познаем?
Може и да го знаете оня стародавен лаф “на свинче - звънче” - още от идилията на времето преди като цяло пастирите (прекрасни овчари, говедари, че и свинари в собственото си скотовъдство - не в текезесарското) да станат примерно металурзи - абе, масово някаква работническа класа. Може дори и “висшисти” на принципа “учи, мама, та да не работиш”, камо ли нещо да пасеш, еле пък патки, при това чужди (общи де, както се полагаше в комунизма).
Ама то дори не било просто лаф. Според в момента най-висшия за всички “висшист” - AI, ИИ-то - изкуственият интелект (нищо против, когато не е “изкуственият Ни интелект) се оказва, че изразът „На свинче – звънче“ е направо българска поговорка, само че иронична, не е просто някакъв си лаф, тип жаргонен. Май е право ИИ-то, къде, къде това със звънчето по-мяза на истинска мъдра поговорка, отколкото примерно “направил се е на прасе” за някой, който се е освинил от запой.
Та така в подробности “на свинче - звънче” съвсем “интелектски” означава, че “някой притежава или използва нещо напълно неподходящо, ненужно или нелепо за неговия статус или нужди”. Като често се употребява в смисъл на „не му отива“ или на „парадоксално съчетание“ - минимум “излишно”, а още по-точно - “нелепо”.
В наши дни обаче - ей сега, през изминалата седмица, нелепото се случи като “свинче” се замени с “овце”. То “на овце - звънче” не е парадоксално “по принцип”, но звънчето не е за всички овце. Окачва се само на някои, които евентуално да могат да го водят все пак стадото. Е, с “помощни органи” като овчарски кучета все пак.
Изведнъж обаче родната ни властова политика взе че се окичи направо с овце като със звънче. Не само понеже служебен, при това бивш, правосъден министър си завърза около врата вратовръзка цялата на овце. Бели, бели и хоп една черна, та с този спец дрескод да окачи МВР на врата на приемника си от вече редовното правителство на РР-ПБ (Румен-Радевата “Прогресивна България).
Е, както е известно, всяко ново в модата е нещо добре забравено старо. В случая тая вратовръзка е наследство още от 1981 г., когато съвсем младата Даяна Спенсър се появява с червен пуловер с овце. Ама по-късно, вече като лейди Даяна, почват да й го тълкуват следварително пуловера, по-точно черната му овца насред все белите други, “като символ на мястото на Даяна в кралското семейство - различна, неудобна”.
У нас обаче партийнополитическата трактовка иде предварително. На ръба на прехода от Великото служебно правителство “Гюров” към Съвсем великото редовно правителство “Радев - Румен Радев”. Чрез закичване на разни звънчета между разните политопартийни вратлета.
Примерно най-големият хлопатар през изминалата седмица издрънча на “попаднала необходимост”. По-точно “партии с отпаднала необходимост” че в парламента има „партии с отпаднала необходимост“, които се вкопчват в „овехтели обсесии“ - термини, с които май най-великият везир Иво Христов (пардон - вицепремиер) на новия спасителен премиер Румен Радев, закичи опонентите от “демократичния спектър” (по-конкретно ДБ, но и ПП-тата). На което закичените отговориха със залп от звънтене в следната тоналност: “министър на съветската пропаганда, арогантност, цинизъм, чудовищен гаф спрямо стотици хиляди български граждани, гласували за тези партии”, “опит за дискредитиране на демократичния вот и опит да се определи кои партии имат право на съществуване”. Последваха и съответни ответни удари от стария “демократичен спектър” към новия “прогресивен спектър” чрез звънчета по врата им като “това е правителство на мигриралата олигархия”, “изживейте мимолетното си опиянение от властта, отрезвяването и главоболието на сутринта са гарантирани”. И т.н., като сто на сто овче ли, свинско ли, но това партийно хлопане на властови - не и държавнически хлопатари тепърва предстои.
Апропо, всъщност ваденето на прашясалите вратовръзки с овчия мотив изглежда като да дойде на крилете на една специална мотивация. Наскоро червеният пуловер на лейди Даяна беше продаден на търг за меко казано впечатляващите 1,4 милиона долара. Та и нашенските политпартийни и стари, и нови “сърове” от всякакви бои все така се надяват на “печалбата си” като се душат един друг с овчи вратовръзки, досущ като със свински опашки.
* ИЛЮСТРАЦИЯТА e дело е от общ характер на AI (ИИ). Евентуалните прилики може и да не са случайни, но не е пострадала нито една истинска четиринога чифтокопитна овца .
