Предпочитам пияния Волен пред стерилните Мразчета и Доцевици

Никога не съм харесвал Волен Сидеров с провинциалния му антисемитизъм, ботушките на токчета и перкусиите като на циганска сватба. Но едно не мога да му отрека – Белият перчем беше и е самобитна и интересна личност, цветна и експресивна, дразнеща и мистериозна. Било с демонстративното си пиянство и инфантилната си агресия, било с безспорния си публицистичен талант и ораторски умения. Та дори когато спи пиян на мотика в градската градинка, Волен е с около 10 класи над днешните стерилни кариеристки копейчици, които се различават само по цвета на вратовръзките си.

От романтичен поет от ямболските села до флагман на седесарската журналистика, от фашизоиден фюрер с пищов на кръста до славословец на кремълския болшевизъм, от Капка до Деница - Сидеров за 70 години преживя толкова метаморфози, колкото правените в епруветката на политическия онанизъм негови наследници не могат да достигнат и за 7 века. И актуалното му амплоа на квартален алкохолик е само поредната стъпка в собствената му легенда.

Сравнете го с някой от актуалните забърсани и недоизплакнати дрънкалници тип Малкия Мраз. Зализано пишлеме, което няма един работен ден в живота си, дъртият му татко – ченге го е изпратил да учи в Лондон и Ню Йорк, купил му е порше втора ръка и го е инсталирал да повтаря неокомуноидни опорки при Жорката Любенов.

Или със самата нова председателка на парламента – тази, дето има „над 13 публикации“, цитирам шефа на ПГ на ПБ – Пепондера Витанов. Някаква русолява мадама не първа младост, изкарала цялата си кариера в държавни институти, кабинетни администрации и написала 3 страници дисертация за общинското самоуправление „без претенции за научен принос“. Юристка, която е стъпвала в съда само при развода си, ако изобщо се е омъжвала и чийто професионален път за 42 години се събира в ред и половина едър шрифт.

Да ме прощавате, ама дори пиянското хъркане на Волен между насадения от Фандъкова из центъра Кентъки блуграс има повече смисъл от кухите бръщолевици на подобни сурогати. Защото и заспал атакистът си остава истински особняк – може би последният от едно умиращо поколение чешити на прехода, създали се сами, а не клонирани в някоя милиционерска лаборатория.

Вземете Жорж Ганчев с неговата китара и острата шпага, Жоро Дантелата и седесарския му шут, Венци Коня и шоковата терапия, Женята Бакърджиев и Мавзолея. Оригиналите отдавна изчезнаха, заменени от полирани некадърници с гладки мозъчета и три заучени изречения за демографска криза, енергийна независимост и малка потребителска кошница.

Липсва ми как Волен влиза в НАТФИЗ и отнася шамарите, липсва ми как рита по задника Пело Кръстев, липсва ми как краде гаджето на доведения си син, липсва ми как се провиква от жълтите павета: „Сергей-гей-гей-гей!“ Политиката е колкото вземане на тежки решения за разпределение на власт и ресурси, толкова и ексхибиционистично шоу, храна за очите и ушите на електората. А Сидеров от десетилетия ни храни богато – било с „Бумеранга на злото“, било с половинка ерзац водка. Да ни е жив и здрав, че скоро друг няма да има.